— Онзи, който изнасилва, винаги иска да докаже превъзходството си.
— Така е. — Майра разбираше какво мисли и чувства по-младата жена и копнееше окуражаващо да докосне ръката й. Но точно заради това не го стори. — Удушава ги, защото това е нещо като продължение на половия акт. Обвива пръсти около шиите им… такъв интимен жест. — Тя се поусмихна и отбеляза: — Предполагам, че сама си стигнала до същите заключения и че не ти казвам нищо ново.
— Няма значение. Важното е, че потвърждаваш преценката ми за него.
— В такъв случай ще продължа. Гирляндата, шнолата и брошката са допълнителен реквизит в представлението. Каква ирония — той дарява подаръци на самия себе си. Може би коледната тема има особено значение за него или пък той просто е привлечен от символиката.
— Как мислиш, защо е съборил елхата на Мариана Холи и е счупил играчките? — Майра само повдигна вежди, а Ив сви рамене. — Може би чрез унищожаването на дръвчето се е стремял към заличаване на празника и на душевната чистота, символизирана от ангелите.
— Напълно типично е за човек с подобни убеждения.
— Ами бижутата и татуировките?
— Той е романтик.
— Романтик ли?
— Точно така. Нарича всяка жертва своята най-голяма любов, оставя им подарък и отделя време да ги разкраси преди да ги остави. Ако не стори всичко това, удоволствието му няма да е пълно.
— Мислиш ли, че ги е познавал?
— Да. Не съм сигурна, че те са го познавали. Но престъпникът внимателно ги е наблюдавал, спрял се е именно на тях и докато е обладавал всяка, тя е била най-голямата му любов. Той не осакатява и не обезобразява — добави тя и се приведе, — а украсява. Може би го прави с любов. Ала след като бъде сексуално удовлетворен, жената вече не го интересува. Напръсква трупа с дезинфектант, за да не остави никакви следи. Сетне грижливо се измива, заличавайки всички улики. Когато си тръгва, тържествува, защото е победил. Време е да се подготви за следващата жертва.
— Холи и Грийнбалм са били напълно различни по външност, начин на живот, навици, професии…
— Все пак са имали нещо общо — намеси се Майра. — И двете в определен момент от живота си са били толкова самотни, че са платили, за да им намерят приятел.
— Най-голямата им любов. — Ив отмести чашата си, без да е отпила от чая.
— Дано напълно да си се възстановила… — Майра се питаше как да я задържи.
— Добре съм.
Психиатърката виждаше състоянието й, но беше решила да не спори.
— Трябваше да използваш цялата си отпуска по болест след тежкото нараняване.
— Чувствам се по-добре, когато работя.
— Обичаш да се самозаблуждаваш, нали? — Майра отново се усмихна. — Подготви ли се за празниците?
Ив едва се сдържа да не потръпне.
— Купих подаръци за няколко души…
— Навярно е много трудно да намериш нещо подходящо за Рурк.
— Позна.
— Сигурна съм, че ще му поднесеш най-хубавия подарък. Никой не го познава по-добре от теб.
— Понякога ми се струва, че съм омъжена за съвсем непознат човек. — Промълви Ив и импулсивно добави: — Напълно е завладян от духа на празника — организира грандиозно тържество, поръчал е поне петдесет коледни дръвчета. Мислех, че ще си разменим по някой скромен подарък и ще приключим цялата дандания.
— И двамата сте били лишени от детство, за което всеки от нас пази щастливи спомени: вълнението и очакването преди празника, коледната утрин и пакетите с подаръци под елхата. Навярно Рурк иска да компенсира тази липса. — Майра се засмя. — Доколкото го познавам, ще организира незабравимо посрещане на Коледа.
— Но защо е било необходимо да поръчва да изсекат цяла елхова гора?
— Скъпа, не е ли по-добре да очакваш с вълнение изненадите, които ще ти бъдат поднесени? Това ще бъде дар за теб и съпруга ти.
— Имам ли избор, след като съм омъжена за Рурк? — Ив се изправи. — Благодаря, че ми отдели толкова време.
— Още нещо. — Майра също стана. — Засега престъпникът представлява опасност само за набелязаната от него жертва. Сигурна съм, че няма да убива безразборно или без предварително обмислен план. Но не мога да предскажа дали внезапно няма да промени поведението си и какво би могло да предизвика промяната.
— Имам известни предположения. Ще поддържам връзка с теб.
Когато отвори вратата на кабинета в дома си, завари Пийбоди и Макнаб да седят пред компютъра й и да се зъбят един на друг като злобни кучета, които се бият за кокал.
По принцип подобна гледка би развеселила Ив, но сега усили раздразнението й.
— Престанете — сопна им се тя, а двамата скочиха и застанаха мирно, въпреки че лицата им останаха изкривени от злоба. — Рапортувайте за резултатите.