— Значи обонянието ти не е наред.
Дони Рей отново се появи; погледът му беше отчасти прояснен, а лицето му бе зачервено от студената вода, с която се беше наплискал.
— Извинете, че жилището е в такъв безпорядък. Пуснал съм дроида в едногодишна отпуска. За какво съм ви притрябвал?
— Познаваш ли Мариана Холи?
— Мариана ли? — Той озадачено сбърчи чело. — Хабер си нямам. Трябва ли да я познавам?
— Компютърът на „Лично за вас“ ви е определил като подходящ кандидат за нея.
— О, агенцията за запознанства… — Той изрита купчина мръсни дрехи и се изтегна на креслото. — Потърсих услугите им преди няколко месеца… бях изпаднал в криза, нали разбираш. — Поусмихна се, сетне сви рамене. — Тази Мариана беше едра червенокоса мадама… не, онази се казваше Таня. Работата помежду ни потръгна, ама тя взе, че замина за някакво забравено от Бога градче. Сигурно вече е пукнала от скука.
— Мариана е стройна, зеленоока брюнетка.
— Да бе, сега се сетих. Беше адски мила, въпреки че между нас нищо не се получи. Веднъж дойде в клуба, където свирех, пийнахме по чашка. Защо ме разпитваш за нея?
— Нима не гледаш телевизия? Не четеш ли вестници?
— Хич не ми е до това, щом има постоянна работа. В момента свиря с една група в „Импайър“. През последните три седмици бачкаме от десет до четири сутринта.
— Нямаш ли почивен ден?
— Разбира се — цели два. Ако надуваш свирката без почивка, започваш да звучиш кофти.
— Работиш ли във вторник?
— В понеделник и вторник почивам. — Внезапно осъзна, че го разпитват и враждебно изгледа Ив. — Какво се е случило?
— Мариана Холи е била убита във вторник вечерта. Имаш ли алиби за периода от девет до полунощ?
— Мамка му! Убили са Мариана. — Той скочи, препъна се в някаква кутия и закрачи из стаята. — Кофти работа. Тя беше много мила.
— Искаше ли ти се Мариана да бъде най-голямата ти любов?
Дони се закова на място. Ив с интерес отбеляза, че младият мъж не изглеждаше изплашен и разгневен, а дълбоко потресен.
— Слушай, вече ти казах, че само веднъж съм се срещал с нея. Изпихме по чаша, поговорихме си, опитах се да я навия да си легне с мен, но тя не пожела… Харесах я… всеки на мое място би я харесал. — Притисна клепачите си с пръсти, после отново разроши косата си. — Това беше преди шест месеца, може би дори повече. Не съм я виждал от тогава. Какво се е случило с нея?
— Първо ми кажи къде беше вторник вечерта.
— Във вторник ли? — Дони разсеяно потърка страната си. — Да пукна, ако си спомням. Сигурно съм се отбил в няколко клуба… чакай да си помисля. — Затвори очи и няколко пъти вдишва и издишва, сякаш правеше йогистки упражнения. — Във вторник наминах в „Крейзи Чарли“ да послушам новия им оркестър.
— Сам ли отиде там?
— Отначало бяхме цяла компания. Представа си нямам кой дойде с мен в клуба. Бях се натряскал като мотика.
— Кажи ми за кого купи пълната серия козметични продукти „Природна красота“? Не ми приличаш на момче дето се гримира.
— Какво? — Той озадачено я изгледа, сетне отново се излегна на креслото. — Какво е туй чудо „Природна красота“?
— Би трябвало да знаеш, след като си дал повече от две хиляди долара за цялата серия. Става въпрос за козметични средства, Дони Рей.
— Козметични средства ли? — Той разроши косата си, която щръкна във всички посоки. — О, сетих се. Купих онези щуротии за майка ми по случай рождения й ден.
— Хвърлил си два бона за подарък на майка ти, така ли? — Ив се огледа, сякаш да му подскаже, че не вярва толкова богат човек да живее в подобна дупка.
— Мама е върхът. Старият ни заряза когато бях много малък. Тя работеше на сто места, за да плаща наема и уроците ми по музика. — Дони кимна към саксофона и продължи: — Сега изкарвам адски добри пари и помагам на мама с наема на къщата в Кънектикът. Мечтата ми се сбъдна — тя живее в хубав дом, намиращ се в хубав квартал. Тази кочина… — той небрежно махна с ръка — изобщо не ме интересува. Идвам тук само да спя.
— Какво ще кажеш още сега да се обадя на майка ти и я попитам какво си й подарил за последния й рожден ден?
— Обади се, щом настояваш. — Дони посочи видеотелефона върху масичката. — Номерът й е програмиран. Обаче не й казвай, че си ченге, щото ще си изкара ангелите. Излъжи я, че правиш някакво проучване.
— Пийбоди, свали си униформената куртка и се обади на майка му. — Ив излезе от обсега на монитора и приседна на дръжката на другото кресло. — Руди ли изготви характеристиката ти?
— Не, въпреки че първоначално разговарях с него. Имам чувството, че той приема всички желаещи — нещо като прослушване. После някакъв индивид се зае с консултацията. Разпита ме към какви развлечения проявявам интерес, за какво мечтая, какъв е любимият ми цвят. Подложиха ме и на медицински преглед, за да се уверят, че не съм заразен…