— Искам да го купи, не да го открадне — строго отсече тя и се усмихна като видя, че е успяла да разгневи иконома. — Знам какви са повечето твои познати, ето защо искам всичко да бъде законно.
— Дори не съм възнамерявал да нарушавам закона. Но се питам дали знаете стойността на онова, което поръчвате. — Сега беше негов ред да се усмихне. — Безсъмнено ще има и допълнителни разходи за експресното изпращане на пакета, тъй като сте чакала едва ли не до последния момент.
Ив не издаде раздразнението си.
— Ако твоят познат успее да намери томчето, искам веднага да го изпрати. — Помълча и от немай къде добави: — Благодаря за услугата.
Съмърсет надуто кимна, а след като младата жена излезе, доволно се усмихна.
„Ето докъде довежда любовта — гневно си каза Ив. — Съюзих се с най-големия си враг.“ Най-силно я потискаше мисълта, че ще бъде задължена на вечно намръщения иконом, ако той успее да й осигури подаръка за Рурк.
Когато слезе от асансьора, за малко щеше да се сблъска със съпруга си. Красивото му лице беше озарено от усмивка, сините му очи блестяха.
Тя си каза, че заради него би изтърпяла всичко, дори подигравките на Съмърсет.
— Не знаех, че си се прибрала.
— Ами… трябваше да свърша нещо. — Ив наклони глава и го изгледа. Лукавото му изражение й беше добре познато. — Защо си толкова самодоволен?
Той я хвана за ръката, въведе я в спалнята и попита:
— Какво ще кажеш?
Върху перваза на огромния прозорец недалеч от леглото им стоеше красива елха, а върхът й докосваше тавана. Тя примигна и прошепна:
— Много е голяма.
— Навярно не си видяла коледното дръвче в дневната, което е два пъти по-високо.
Ив предпазливо се приближи и разгледа елхата. Беше висока около три метра и ако паднеше върху леглото, щеше да ги смаже като мравки.
— Дано да е здраво закрепена. — Вдъхна дълбоко и добави: — Спалнята ухае на борова гора… Хей, какво ще кажеш, сигурно трябва да украсим дръвчето.
— Така и ще направим. — Рурк я прегърна през кръста и я привлече към себе си. — След това ще поставя лампичките, защото това е мъжка работа.
— Откъде ти хрумна?
— Векове наред жените са били достатъчно благоразумни и не са се занимавали с дейности, от които нямат понятие. Между другото, защо си тук по това време, лейтенант?
— Искаше ми се да хапна нещо и да поработя с компютъра, който е значително по-мощен от онзи в полицейско то управление… — Внезапно усети устните му върху шията си и потръпна от удоволствие, но продължи да говори. — Дано Майра да е изпратила психологическата характеристика на престъпника.
Притвори очи и наклони глава, за да му позволи да я целува. Дланите му обгърнаха гърдите й и тя почувства, че й се завива свят.
— След това трябва да изготвя рапорта си. — Рурк докосна зърната й и цялото й тяло сякаш започна да се топи като нагорещен восък. — Но може би имам малко свободно време — добави, сграбчи съпруга си за косата и страстно го целуна.
Той тихо изстена от удоволствие и плъзна ръце по гърба й.
— Ела с мен.
— Къде?
Рурк игриво захапа долната й устна.
— Където те отведа. — Прегърна я, поведе я обратно в асансьора, натисна едно копче, сетне я притисна в ъгъла на кабината и започна да я целува, без да й даде възможност да му зададе нов въпрос.
— Защо да не отидем в спалнята? — попита Ив, когато успя да си поеме дъх.
— Намислил съм нещо друго. — Поведе я по коридора, докато се озоваха в залата за холограми. — Включи програмата — нареди той на устройството.
Празната зала с черни огледални стени сякаш затрептя. Ив долови миризмата на дим, сетне аромата на някакво екзотично цвете. Светлините примигнаха и угаснаха, в полумрака изплуваха изображения.
В огромната каменна камина гореше буен огън. Едната стена беше заета от панорамен прозорец, през който се виждаха стоманеносини планини и дълбоки снежни преспи, които студено блестяха под лунните лъчи. Навсякъде бяха поставени саксии от кована мед, където цъфтяха бели и оранжеви цветя. Стотици белоснежни свещи горяха в полираните до блясък месингови свещници.
Огледалният под изчезна и беше заменен от потъмнели от времето лакирани дъски.
Единствената мебел беше огромно легло с изящно изработени месингови табли. Върху златистата кувертюра бяха разхвърляни разноцветни възглавнички, посипани с листенца от рози.
— Каква прелест! — възкликна Ив и отново впери поглед в прозореца. Величествената гледка я накара да се просълзи. — Какво е това?