— Беше симпатяга — промълви Пийбоди.
— Сега е мъртъв симпатяга. Да се залавяме за работа.
Сътрудничката й се намръщи и изпъна рамене.
— Слушам, лейтенант.
Откриха татуировката върху задните части на мъртвеца. Ив се постара да не издаде ужаса и отвращението си, когато установи, че Дони е бил изнасилен. Направи предварителния оглед, нареди на лаборантите да вземат отпечатъци, изпрати неколцина полицаи да разпитат съседите и поръча да изнесат тялото.
— Ще проверим записите на разговорите му по видеотелефона — обърна се тя към Пийбоди. — Вземи бележника му и виж дали е записал нещо за агенцията „Лично за вас“. Искам „метачите“ да поработят тук още тази нощ.
Премина по късия коридор и отвори вратата на банята. Плочките и крановете грееха от чистота.
— Сигурна съм, че престъпникът е почистил след себе си. Дони Рей не беше привърженик на максимата, че чистотата е най-голямата добродетел след светостта.
— Не заслужаваше да умре по този начин.
— Никой не заслужава да бъде жестоко убит. Знам, че го харесваше. И на мен ми беше симпатичен. Ала сега трябва да забравим чувствата си, защото дори да се вайкаме, не можем да му помогнем. Младежът е мъртъв, а ние трябва да използваме всички улики, които ще открием тук, за да предотвратим четвърто убийство.
— Права сте, но не мога да остана безчувствена. За бога, лейтенант, само преди няколко часа разговаряхме с него. Не мога да прикривам чувствата си като вас — повтори тя.
— Мислиш ли, че на Дони Рей му пука за чувствата ти? Трябва да отмъстим за него, вместо да го съжаляваме. — Тя отиде в дневната и подритна няколко кутии и пластмасови чаши, за да излее негодуванието си. — Да не мислиш, че го е грижа задето съм побесняла от гняв? — Тя рязко се обърна, очите й сурово проблясваха. — Гневът ми не помага на мъртвеца и ми пречи да разсъждавам рационално. Не мога да се досетя за най-важната улика, въпреки че онзи мръсник си играе с мен и оставя очебийни следи.
Пийбоди не й отговори. Мислеше си, че не за първи път несправедливо обвинява Ив в бездушие. Работеха заедно вече почти година и трябваше да знае, че лейтенант Далас е истинска професионалистка и не обича да дава воля на чувствата си. Дълбоко си пое въздух и промълви:
— Може би престъпникът оставя прекалено много улики, което ни пречи да се съсредоточим върху най-главното.
Ив присви очи и отпусна дланите си, които беше стиснала в юмруци.
— Браво, Пийбоди. Права си — затрупахме се с излишна информация. Трябва да се насочим по определена следа. Започни да претърсваш жилището. — Тя извади комуникатора си и добави: — Очаква ни дълга нощ.
Прибра се вкъщи в четири сутринта. Устата й миришеше от заместителя на кафе, който поднасяха в закусвалнята на полицейското управление. Очите й пареха от липсата на сън и стомахът я болеше, но тя смяташе, че още има сили, за да продължи работата си.
Стресна се, когато чу стъпки зад себе си и машинално посегна към оръжието си, сетне видя, че Рурк е влязъл в кабинета й.
— Защо не си си легнал? — сопна му се тя.
— Тъкмо се канех да ти задам същия въпрос.
— Не виждаш ли, че работя?
Той повдигна брадичката й, огледа лицето й и заяви:
— Уморена си до смърт.
— Кафето в моя автоготвач се свърши, трябваше да се наливам с помията, която поднасят в закусвалнята. Щом пийна истинско кафе, веднага ще се ободря.
— Мисля, че няколко часа сън ще ти се отразят по-добре.
Ив се изкуши да отблъсне ръката му, но не го стори.
— Имам съвещание в осем. Трябва да се подготвя.
— Ив… — Той строго я изгледа и сложи ръце на раменете й. — Нямам намерение да се намесвам в работата ти. Все пак искам да ти напомня, че няма да се справиш със задълженията си, ако се движиш като сомнамбул.
— Може би ще взема хапче за повишаване на тонуса.
— Не ти вярвам — нали избягваш всякакви лекарства — усмихна се Рурк.
— Май ще започна да се тъпча с таблетките, които препоръчва нашият лекар, преди цялата история да приключи. Разполагам с много малко време.
— Позволи ми да ти помогна.
— Нямам право да те използвам всеки път, когато закъсам.
— Защо? — Той замасажира раменете й. — Навярно защото не съм в списъка на полицейските сътрудници.
— Това е една от причините. — Натискът на пръстите му я накара да се отпусне, внезапно усети, че съзнанието й се замъглява. — Май ще полегна за два часа. После ще се подготвя за съвещанието. Но ще използвам стола, няма да отида в спалнята.