— Прекрасна идея. — Рурк я поведе към специалния стол и усети, че тя залита от умора. Когато легна до нея, Ив промърмори:
— Отиди в спалнята. — После се притисна да него.
— Предпочитам при всяка възможност да спя заедно със съпругата си.
— Само два часа… Хрумна ми нещо.
— Добре, скъпа. — Рурк затвори очи, когато чу равномерното й дишане.
Осма глава
— Трябва да ти призная нещо. — Рурк изчака Ив да изяде последната хапка от омлета и наля още кафе в чашата й. — Свързано е с козметичните продукти „Природна красота“.
Ив преглътна и заяви:
— Сигурно ще ми кажеш, че си собственик на компанията, която ги произвежда.
— Всъщност заводът е клон на „Рурк Индъстрийс“. — Той отпи от кафето си и се усмихна. — Следователно ми принадлежи.
— Не ми казваш нищо ново. — Ив сви рамене и със задоволство забеляза как той повдигна вежди, смаян от реакцията й. — Вече мечтая да разследвам случай, в който да не бъдеш замесен по някакъв начин.
— Трябва да превъзмогнеш това, скъпа. Тъй като заводът е моя собственост, редно е да ти помогна да откриеш произхода на козметичните средства, които престъпникът е използвал.
— Макар и бавно, но се справяме и без твоята помощ. — Логично е да се предположи, че гримовете са купени от същото място, където онзи психопат набелязва жертвите си. В такъв случай списъкът на заподозрените ще бъде много кратък. Тези козметични средства са безбожно скъпи.
— Качеството заслужава висока цена.
— Само не се опитвай да ме убедиш, че си струва да хвърлиш двеста долара за едно червило! — Тя гневно го изгледа. — Как не те е срам!
— Не аз определям цените. — Рурк лукаво се усмихна. — Моята задача е да инвестирам печалбата.
Забеляза, че няколкото часа сън и топлата храна са й помогнали да се съвземе. Вече не беше бледа, погледът й се беше избистрил. Приближи се до нея и докосна едва видимите сенки под очите й. — Съгласна ли си да те поканя на съвещание на съвета на директорите, за да им предложиш да понижат цените?
— Много смешно, няма що. — Рурк я целуна и тя едва успя да запази сериозното си изражение. — Върви си, пречиш ми да се съсредоточа.
— Ще те оставя след минутка. — Отново я целуна, а тя въздъхна. — Разкажи ми какво те тревожи. По този начин ще размишляваш на глас.
Ив отново въздъхна, приведе се за миг, сетне изпъна рамене.
— Цялата история е още по-отвратителна, защото престъпникът се предрешава като Дядо Коледа, който е символ на надеждата и невинността. Като си помисля за онзи младеж… та той беше напълно безобиден.
— Другите две жертви са били жени. Какво ти подсказва това?
— Че мръсникът е бисексуален. Голямата му любов може да бъде и мъж. Младежът също е бил изнасилен и гримиран като мъртвите жени. — Тя машинално посегна към чашата с кафе. — Той набелязва жертвите си измежду клиентите на агенцията за запознанства и очевидно има достъп до видеоматериалите и сведенията за всеки от тях. Да предположим, че е излизал с жените, но Дони Рей беше хетеросексуален. Това ме кара да мисля, че престъпникът не е имало романтична връзка с жертвите си и всичко е плод на въображението му.
— Забелязах, че избира хора, които живеят сами.
— Да, защото е страхливец. Бои се да не му окажат съпротива, затова ги упойва, сетне ги завързва. Това е единственият начин да ги подчини на властта си.
Думите му подсетиха Ив за Руди. Тя разроши късата си коса и замислено каза:
— Той не е глупав, но е обсебен от своята фикс идея. Мисля, че в известно отношение е предсказуем. Това ще ми помогне да го заловя.
— Спомена, че ти е хрумнало нещо.
— Да, имам няколко идеи, но трябва да ги съгласувам с шефа. Освен това се налага да избягвам Надин. Не мога да й съобщя, че убиецът е преоблечен като Дядо Коледа, защото ще се създаде масова психоза и хората ще се нахвърлят върху всеки белобрад старец в червен костюм.
— Представи си какво би казала от екрана — промърмори Рурк. — Сериен убиец, подвизаващ се като Дядо Коледа, удушава самотни жени и мъже. Подробностите ще научите от обедния ни бюлетин. Надин ще бъде на върха на щастието, ако научи всичко това.
— Няма да го научи, поне засега. Ще й го съобщя само ако нямам избор. Може би ще й подхвърля информацията, че уликите водят към агенцията за запознанства. Така с един куршум ще убия два заека: ще се отърва от госпожица Фарст и индиректно ще предупредя всички, които са ползвали услугите на агенцията. А Руди и Пайпър ще се оплачат, че упражнявам върху тях тормоз и очерням репутацията на „Лично за вас“. — Тя широко се усмихна. — Заслужава си, нали? Онези двамата ми напомнят дроиди — иска ми се да видя дали могат да реагират като нормални хора.