По пътя към дома си се отби на още три адреса; разпита хората, които смяташе, че са в опасност и ги предупреди да не отварят на мнимия Дядо Коледа.
Помисли си, че ако се беше досетила да предупреди Дони Рей, той щеше да е жив.
Питаше се коя ли ще бъде следващата жертва, набелязана от престъпника. Може би някой, с когото беше разговаряла… или пък бе пропуснала. Мисълта за това я изнервяше, затова натисна педала за газта и се понесе по алеята, водеща към къщата. Искаше до края на деня Пийбоди и Макнаб да се запишат за консултации в агенцията.
Видя колата на Фийни и сърцето й подскочи от радост — очевидно командирът му беше разрешил да се присъедини към екипа й. Докато двамата с Макнаб се занимаваха с електронната обработка на информацията, тя щеше да има повече време за разследването.
Тръгна право към кабинета си и потръпна, щом чу оглушителната музика — ако това изобщо можеше да се нарече музика, — която сякаш раздираше въздуха.
Мейвис беше пуснала запис на един от своите видеоклипове. Пееше заедно с изображението си от екрана или по-скоро крещеше стиховете, в които се говореше как сърцето й жадува за любов. Фийни седеше зад бюрото на Ив и очевидно се чувстваше неловко. Рурк пък изглеждаше завладян от песента.
Ив знаеше, че няма да я чуят, затова изчака да заглъхне и последната нота. Мейвис, която беше почервеняла от удоволствие, кокетно се изкиска и се поклони, сетне се обърна към Рурк:
— Исках веднага да го чуеш, въпреки че имаме още доста работа, докато стане както трябва.
— Убеден съм, че с тази песен за броени дни ще се озовеш на върха на класациите.
— Така ли мислиш? — Певицата засия, изтича при него, прегърна го и го притисна към себе си.
— Струва ми се, че сънувам. Представете си, подготвям диск за най-известната звукозаписна компания на планетата.
— Сигурен съм, че ще ми донесеш отлична печалба. — Той я целуна по челото.
— Иска ми се дискът действително да има успех. — Мейвис забеляза Ив и се усмихна. — Здравей. Чу ли част от парчето?
— Само финала. Беше страхотна — искрено заяви Ив. — Фийни, и ти ли се присъединяваш към екипа ни?
— Да, с благословията на началството. — Облегна се на стола й и продължи: — В момента Макнаб е на предварителната среща в „Лично за вас“. Решихме, че е най-добре да се представи като компютърен специалист в една от компаниите на Рурк. Погрижили сме се при евентуална проверка всичко да отговаря на новата му самоличност.
— Но защо е трябвало да го изкарате служител на Рурк?
— Беше съвсем логично — ухили се Фийни. — Когато имаш връзки, гледаш да ги използваш. Благодаря за помощта, приятелю.
— Винаги съм на ваше разположение. — Рурк се усмихна на съпругата си. — Пренебрегнахме някои бюрократични формалности, тъй като знаем, че не разполагаш с време. Пийбоди ще се представи като човек от охраната на една от моите сгради, Фийни препоръча да й измислим само личност, която приблизително отговаря на нейната.
Ив замислено кимна.
— Добре. И без това притежаваш поне половината град, следователно никой няма да се осмели да провери служителите ти.
— Точно така.
— Къде е Пийбоди?
— Трина точно привършва с процедурите по разкрасяването й.
— Кажете й веднага да дойде. Искам час по-скоро да отиде в проклетата агенция. Според мен изобщо нямаше нужда от разкрасяване. Защо се бавят толкова много? Трябваше да променят прическата й и гардероба й.
— На Трина й хрумнаха щури идеи — ентусиазирано заяви Мейвис, при което Ив изтръпна. — Няма да познаеш служителката си… Между другото Трина настоява да те подложи на няколко козметични процедури, за да те разкраси по случай празниците…
Ив нетърпеливо я прекъсна. Нямаше намерение да се разкрасява нито преди, нито след празниците.
— Добре, добре. По дяволите, къде е… — Дочу стъпки, обърна се към вратата и занемя.
— Признайте, че съм страхотна — обади се Трина.
Пийбоди се изкашля, изчерви се, сетне колебливо се усмихна.
— Как мислите, ще бъда ли одобрена от Руди?
Равно подрязаната й коса беше подстригана по нов начин и бухналата прическа напомняше ореол. Умело поставените сенки подчертаваха големите й очи, а устните й бяха обагрени в тъмнорозово.
Когато беше пристегната в униформата, изглеждаше нисичка и набита, ала сега дългата до глезените й зелена рокля подчертаваше закръглените й форми. Като допълнение на тоалета носеше няколко гердана от разноцветни мъниста. Изпод прозрачната материя на роклята закачливо надничаше татуирана фея със златни крила.
Пийбоди сама беше избрала феята, след като се въодушеви от ентусиазма на Трина. Дори не беше трепнала, когато козметичката стисна гърдата й, за да направи временната татуировка. Вече й доставяше удоволствие, че напълно ще променят външността й.