Рурк доволно се усмихна и завърза колана на черния си халат от същата материя.
— Отива ти… А сега предлагам да ми разкажеш как върви разследването, докато поставя на елхата лампичките.
— Пийбоди и Макнаб вече са клиенти на „Лично за вас“. Утре ще имат списъци с имената на партньорите си. — Тя се върна в спалнята и забеляза бутилката шампанско в кофичката с лед и сребърния поднос с малки сандвичи. Не устоя на изкушението, взе си сандвич и наля шампанско в две високи чаши. — Новите им „самоличности“, подготвени с твоя помощ, са били проверени и никой не е заподозрял измамата.
— Не съм се съмнявал. — Рурк извади от голямата кутия дълъг наниз с миниатюрни лампички.
— Не се възгордявай, предстои ни още много работа. Когато отидох в управлението, заварих Надин в канцеларията си — добави тя и постави чашата на Рурк върху масата до леглото. — Видя Пийбоди и веднага се досети на какво се дължи променената й външност. Наложи се да й кажа повече, отколкото възнамерявах. Неофициално, разбира се.
— Надин е една от малкото репортерки, на които можеш да вярваш. — Той критично огледа елхата и реши, че засега се справя добре. — Никога няма да съобщи поверителна информация.
— Знам. Поговорихме по въпроса. — Ив свъси вежди и заобиколи дръвчето, докато Рурк работеше, и се запита дали той знае какво прави. — Ако Пайпър и Руди не ме познаваха, нямаше да изпратя Пийбоди в агенцията.
Рурк постави първия наниз лампички, посегна към друг и заяви:
— Не мислиш ли, че бих се възпротивил съпругата ми да се среща с други мъже?
Тя си взе още един сандвич и промърмори:
— Нямаше да спя с тях… освен ако дългът не го изискваше. — Усмихна се и добави: — Но през цялото време щях да мисля за теб.
— Нямаше да е за дълго, защото щях да отрежа топките на любовника ти и да ти ги поднеса.
Продължи невъзмутимо да окачва лампичките, а Ив се задави от виното си.
— За бога, само се шегувах.
— Аз също, скъпа. Подай ми още един наниз.
Ив се подчини и полюбопитства:
— Колко смяташе да поставиш?
— Колкото е необходимо.
— Ами… — Тя въздъхна. — Слушай, чувствам угризения заради Пийбоди, защото е неопитна…
— Обучена е добре. Довери й се… както и на себе си.
— Макнаб още не може да се примири.
— Луд е по нея.
— Той… какво каза?
— Луд е по нея. — Рурк отстъпи назад и заповяда на лампичките да се включат. Когато те заблестяха като диамантени звездички, младият мъж доволно кимна.
— Искаш да кажеш, че е влюбен в нея, така ли? Мисля, че грешиш.
— Понякога поведението й го дразни, но много я харесва. — Рурк взе чашата си и отпи от виното, докато оглеждаше елхата. — Сега идва ред на играчките.
— Тя не може да го понася.
— Доколкото си спомням отначало и ти не можеше да ме търпиш. — Той вдигна чашата си за тост, озарен от светлината на разноцветните лампички и на буйния огън в камината. — А ето, че сме женени.
Ив дълго се взира в него, сетне приседна на ръба на леглото.
— Само това ми липсваше. Не мога да им позволя да работят заедно. Едно е да се мразят, но намеси ли се секс, няма да излезе нищо.
— Понякога е по-добре да оставиш децата сами да разрешават проблемите си, скъпа. — Отвори друга кутия и избра старинен порцеланов ангел. — Ти ще поставиш първата играчка и това ще се превърне в традиция.
Ив сякаш не го чу, а промълви:
— Ако нещо й се случи…
— Няма да го допуснеш, нали?
— Не. — Тя дълбоко си пое въздух. — Няма. Но трябва да ми помогнеш.
Той протегна ръка и докосна трапчинката на брадичката й.
— С удоволствие.
Ив се обърна, избра си едно слонче и окачи играчката.
— Обичам те. Мисля, че и това е наша традиция.
— И то най-любимата ми.
Много по-късно, когато лампичките бяха изгасени, а от огъня бе останала тлееща жарава, Ив лежеше будна и мислеше къде ли е престъпникът. Страхуваше се, че видеотелефонът й ще иззвъни и след миг тя ще научи за ново убийство, за още един човек, загинал заради нейната мудност.
Питаше се кого ли обича сега убиецът.
Десета глава
Призори заваля. От небето не се спуснаха пухкави снежинки като по коледните картички, а ледена киша, която бързо покриваше улиците, тротоарите и външните ескалатори. Ив, която едва се беше добрала до управлението, мрачно си помисли, че пътната полиция ще има много работа.
Точно пред прозореца й два метеорологични хеликоптера на съперничещи си компании се надпреварваха кой да съобщи лошата новина и да информира за поредната катастрофа или за някой подхлъзнал се пешеходец със счупени крайници.