Чу как Пийбоди се изкиска и се опита да си придаде строго изражение.
— Деца, може би ви е известно, че издирваме сериен убиец. Боя се, че ако не се държите като добри приятелчета, днес следобед няма да ви разреша да си играете.
Пийбоди моментално застана мирно и макар подигравателно да изгледа Макнаб, имаше благоразумието да замълчи. Ив се обърна към нея:
— Искам да помолиш Пайпър да бъде твоя консултантка. Макнаб, ти ще се заемеш с Руди. Щом ви връчат имената на евентуалните ви партньори, ще се разходите из магазините в сградата. Постарайте се да ви забележат.
— Ще ни бъдат ли отпуснати средства за покупки? — поинтересува се младежът. Ив сурово го изгледа, а той сви рамене и пъхна ръце в джобовете на широките си панталони. — Хрумна ми, че ще направим по-силно впечатление, ако купим нещо. Кой знае какво ще научим, докато разговаряме с продавачките.
— Полагат ви се по двеста долара, които отпуска отделът. Ако похарчите повече, проблемът си е ваш. Макнаб, Дони Рей спомена, че е купил подарък за майка си от козметичния салон. Постарай се да останеш известно време там.
— Ще му бъде необходим около месец, ако решат да го поразкрасят — прошепна Пийбоди и с невинно изражение посрещна гневния поглед на началничката си.
— Мариана Холи е платила в брой в козметичния салон и в бутика за луксозно бельо на следващия етаж. Пийбоди, ясна ли ти е задачата?
— Да, лейтенант.
— Трябва да се свържете с повече от партньорите, предложени от компютъра. Уговорете си среща, като започнете от тази вечер. Уредила съм да използвате клуб „Ноувъ“ на Петдесет и трета улица. Препоръчвам ви да уговорите първата си среща за четири следобед, а останалите през час. Най-добре е да се запознаете с всичките партньори още днес. Не знаем дали снощи престъпникът е убил поредната си жертва. Ако не го е сторил, имаме късмет. Но той няма дълго да чака. — Отново погледна към снимките и продължи: — В клуба ще има цивилни полицаи. С Фийни непрекъснато ще поддържаме връзка с тях. И двамата ще бъдете оборудвани с устройства, чрез които ще подслушваме разговорите ви. В никакъв случай не бива да излизате от клуба с когото и да било от партньорите. Ако се наложи да отидете до тоалетната, ще дадете знак на някое от цивилните ченгета да ви придружи.
— Съдейки по досегашните му действия, убиецът не напада жертвите си на обществени места — изтъкна Пийбоди.
— Не мога да рискувам живота на моите служители. Дословно ще следвате указанията или ще ви извадя от играта. Час по-скоро са ми необходими списъците на партньорите ви, за да ги предам на Фийни. Ако някой от персонала на агенцията или на магазините прояви необичаен интерес към вас, незабавно ми докладвайте. Имате ли някакви въпроси? — Тя учудено повдигна вежди, когато двамата отрицателно поклатиха глави. — Тогава се залавяйте за работа.
Едва успя да сдържи усмивката си, наблюдавайки как сътрудничката й едва успя да стане. Макнаб забели очи и злобно се ухили, когато Пийбоди мина покрай него и излезе.
— Неопитна е — обърна се той към Ив.
— Но е истинска професионалистка.
— Може би. Все пак ще я държа под око.
— За да радваш очите си, нали? — промърмори Ив след него, сетне отново се обърна към таблото със снимките. Не можеше да забрави лицата на жертвите, прилошаваше й при мисълта за онова, което им беше сторил убиецът. Упрекна се, че се поддава на чувствата си, което може би й пречеше да разгадае мотивите на психопата.
За миг затвори очи и ги потърка, сякаш искаше да заличи кошмарните изображения, които не й даваха покой.
За кой ли път се запита защо престъпникът е избрал точно тези хора. Приближи се и отново разгледа усмихнатото лице на Мариана Холи.
Опита се да определи характера й по същата система, която беше приложила при избирането на парфюма за доктор Майра. Тази жена е била стабилна, старомодна и непоправима романтичка. Била е хубава, но красотата й не е била натрапчива. Държала е на семейството си, интересувала се е от театър, изпитвала е удоволствие от красивите и изящни вещи.
Ив пъхна ръце в джобовете си и извърна поглед към Сарабет Грийнбалм, стриптийзьорката. Самотна жена, която е била почти скъперница и е колекционирала визитни картички. Била е посветена на „кариерата“ си. Живеела е почти спартански, спестявала е почти всички спечелени пари и е изчислявала бакшишите си. Нямала е хоби и приятели, нито близки роднини.
Дони Рей, младежът който обичаше майка си и свиреше на саксофон, който живееше като в кочина и се усмихваше като ангел. От време на време е пушел наркотик, но никога не е пропускал да се яви на работа в клуба.