Внезапно разбра какво е общото между трите жертви — театърът.
— Точно така. Компютър, искам информацията, която агенцията е имала за Мариана Хол и Сарабет Грийнбалм и Дони Рей. Обърни специално внимание на хобитата и интересите им.
РАБОТЯ… МАРИАНА ХОЛИ, ЧИНОВНИЧКА ВЪВ „ФОСТЪР БРИНК“. ХОБИ — ТЕАТЪРЪТ. ЧЛЕНУВА В УЕСТСАЙДСКАТА АМАТЬОРСКА ТЕАТРАЛНА ТРУПА. ДРУГИ ИНТЕРЕСИ…
— Стоп, продължи със следващия обект.
САРАБЕТ ГРИЙНБАЛМ, ТАНЦЬОРКА…
— Стоп. А Дони Рей е бил саксофонист. — Тя замълча за миг, обмисляйки следващото си нареждане. — Компютър, каква е вероятността убиецът да избира жертвите си въз основа на интереса им към театъра или развлекателния бизнес?
РАБОТЯ… СПОРЕД ИНФОРМАЦИЯТА, С КОЯТО РАЗПОЛАГАМ ДО МОМЕНТА, ВЕРОЯТНОСТТА Е 93,2%.
— Браво — доволно въздъхна Ив, в този момент комуникаторът й избръмча. Тя го извади. — Тук Далас.
— Диспечер до лейтенант Ив Далас. Отидете на Западна осемнайсета 341, апартамент 3. Срещу живеещите е извършен опит за нападение. Има почти стопроцентова вероятност инцидентът да е свързан с убийствата, които разследвате.
Ив вече беше на крака и грабна якето си.
— Тръгвам, диспечер.
— Онова, което се случи, беше странно, но нищо повече. — Жената беше дребничка и деликатна като феите, с които беше украсена елхичката от бяло стъкло, поставена на прозореца на помещението, представляващо преустроен таван. — Джако реагира прекалено емоционално.
— Грешиш, Сиси. Онзи човек беше опасен.
Джако смръщи вежди и прегърна жената. Ив си помисли, че той изглежда същински исполин в сравнение с партньорката си. Беше висок около два метра и навярно тежеше поне сто и трийсет килограма. Телосложението му беше като на бейзболист, лицето му бе като издялано от гранит. Дълбоки белези прорязваха квадратната му челюст, белег имаше и под дясната му вежда.
Жената беше бледа като лунен лъч, той бе тъмен като нощ.
Помещението беше разделено на три. Ив надникна през отвора в стъклената стена с прасковен цвят и видя, че там е спалнята. Огромното легло не беше оправено.
Канапето във всекидневната също беше гигантско и на него можеха да се настанят двайсет души. Всъщност Джако заемаше място за трима.
Обзавеждането на жилището подсказваше, че го е избирала жена с вкус, която е искала да създаде удобства на партньора си. По всичко личеше, че тези хора не страдаха от липса на пари.
— Разкажете ми какво се случи.
— Вече го разказахме на полицая, който снощи ни разпита. — Сиси се усмихна, но погледът й издаваше тревогата й. — Джако настоя да се обадим в полицията, но аз мисля, че това беше някаква нелепа шега.
— Хубава шега, няма що. Слушайте. — Той се приведе и Ив забеляза ситните му къдрици. — Онзи тип се приближава до вратата. Издокаран като Дядо Коледа и носи голяма кутия, опакована с лъскава хартия и вързана с панделка. Смее се ей така: „хо-хо-хо“.
Ив усети, че й прилоша от вълнение, но не се издаде, а спокойно попита:
— Кой му отвори?
— Аз. — Сиси разпери ръце. — Татко живее в Уисконсин. Обикновено ми изпраща по нещо за Коледа, ако не успея да го посетя. Тази година не ми дадоха отпуска; ето защо реших, че баща ми е уредил Дядо Коледа да ми донесе подаръка. Все още мисля, че…
— Този тип не беше изпратен от баща ти — прекъсна я Джако, сетне продължи разказа си: — И така, Сиси отива да му отвори. Аз съм в кухнята. Чувам смеха й, долавям и гласа на онзи…
— За съжаление Джако е много ревнив и понякога това ме дразни.
— Не съм ревнив, Сиси. Никога не можеш да разбереш дали един мъж ти е навит, докато не пъхне ръка под полата ти… — въздъхна. — Излизам аз от кухнята, а Дядо Коледа се готви да се нахвърли върху Сиси.
— Да се нахвърли ли? — попита Ив и забеляза, че жената се намръщи.
— Да, видях го съвсем ясно. Зловещо се усмихваше, а очите му бяха жестоки.
— Очите на Дядо Коледа би трябвало закачливо да проблясват — промърмори Сиси.
— Със сигурност престанаха да бъдат закачливи като ме видя. Застина като статуя и ме загледа със зяпнала уста. Толкова се беше изплашил, че престана да се хили. После побягна като заек.
— Извикахте ли му?
— Едва след като се втурна надолу по стълбите. — Джако нервно разпери ръце. — Извиках и се втурнах след него. Щях да го пипна, ако Сиси не ми беше препречила пътя. Когато успях да я отблъсна и се озовах на улицата, онзи беше изчезнал.
— Знаете ли дали униформеният полицай, който ви е посетил снощи е взел дисковете от охранителната камера?
— Взе ги. Каза ни, че такава била задължителната процедура.