Сърцето й лудо затуптя. Той знаеше, че не бива да казва нищо повече, тъй като разговорите се записваха.
— Ще опитам да се отбия у дома. Изпратих Пийбоди да подремне още няколко часа.
— Ти също имаш нужда от сън.
— Почти свърших тук. Идвам след малко.
— Очаквам те с нетърпение.
Ив прекъсна връзката и остави кратко съобщение за Пийбоди в случай, че сътрудничката й я потърсеше преди да се е върнала. Докато шофираше по безлюдните улици, отново се обади в лабораторията.
— Имаш ли нещо за мен?
— Безмилостна си, Далас. Открих, че нишката е от изкуствена вълна. Цветът на тъканта е бил червен.
— Като на одеждите на Дядо Коледа ли?
— Да, но няма нищо общо с дрехите на белобрадите старци от Армията на спасението. Бедните хорица не могат да си позволят толкова скъп плат. Производителите твърдят, че материята е по-качествена и по-здрава от платовете, изтъкани от истинска вълна, но това са пълни глупости — изкуственото никога не е по-добро от естественото. Костюмът е бил скъп също като перуката. Твоят човек май не страда от липса на пари.
— Справил си се блестящо, Дики.
— Откри ли поканата ми, Далас?
— Да, беше паднала под бюрото ми.
— Случват се и такива неща.
— Изпрати ми резултатите от изследванията на онова, което извадихме от канала и ще получиш поканата.
Докато шофираше към дома си, Ив забеляза, че небето на изток започва да просветлява.
Знаеше къде е Рурк. В тайното помещение, където имаше сложна апаратура, за която тя не би трябвало да знае. Приближи се до вратата, постави ръка върху специалната пластина и каза:
— Лейтенант Ив Далас.
След секунда вратата се отвори.
Рурк не беше спуснал завесите върху стъклото, което беше покрито със защитен слой и беше непрозрачно. Подът на голямото помещение беше мраморен, трите стени бяха украсени с картини от прочути художници, а върху четвъртата бяха монтирани няколко монитора.
В момента работеше само единият. Рурк, който седеше зад подковообразното бюро, преглеждаше борсовите сведения.
— Справил си се по-бързо, отколкото очаквах.
— Лейърите, през които трябваше да проникна, се оказаха по-малко. — Посочи й стола до себе си. — Седни Ив.
— Как мислиш, възможно ли е било сама да се справя? Не ми се иска да лъжа в рапорта си.
„Скъпата ми жена е почтена до мозъка на костите си“ — развеселено си помисли той, а на глас каза:
— Разбира се, че беше възможно, но щеше да ти отнеме няколко дни. Седни — повтори, хвана я за ръката и я накара да се отпусне на стола.
Ив забеляза, че беше привързал косата си с тънка кожена каишка… кой знае защо в подобни случаи изпитваше желанието да освободи гъстите му кичури. Беше запретнал ръкавите на черния си пуловер и тя се загледа в ръцете му… в дългите му пръсти, които можеха да й доставят такова удоволствие… Почувства, че се унася и рязко тръсна глава. Примигна, а Рурк нежно повдигна брадичката й и докосна трапчинката й.
— Още миг и щеше да заспиш, нали?
— Бях… бях се замислила.
— Не можеш да ме излъжеш, скъпа. Предлагам да се споразумеем: ще ти съобщя онова, което те интересува, а довечера ти ще се прибереш навреме. Ще вземеш таблетка за отпускане на нервите…
— Слушай, нямам намерение да се пазаря.
— Но ще го направиш, ако държиш на информацията. Иначе ще я изтрия. — Той протегна ръка и се престори, че натиска клавиша, чието предназначение беше неизвестно на Ив. — Ще се прибереш, че вземеш транквилант и ще се оставиш в ръцете на Трина.
— Нямам време да си правя прическа.
Рурк само се усмихна — беше уредил да й направят масаж и да я подложат на процедура, след която щеше да се почувства отморена и бодра.
— Ще получиш сведенията, само ако се съгласиш на условието ми.
— На бюрото ме чакат четири диска…
— В момента изобщо не ме е грижа, дори да бяха четиристотин. Запомни, че освен полицай си и моя съпруга. Ще ти дам информацията… при положение, че приемеш предложението ми.
— Истински гадняр си… Изнудваш ме като Дики.
— Моля? Я повтори!
Напуши я смях като забеляза, че го е обидила. Не й се искаше да признае, че съпругът й е прав.
— Добре, съгласна съм. Казвай какво откри.
Рурк намръщено я изгледа, сетне нареди на компютъра:
— Съхрани информацията на монитор №4, изключи го. Файл „Холоуей“ на всички монитори. Преди четири години нашият приятел доста се е изръсил, за да се сдобие с нова самоличност. Истинското му име е…
— Джон Б. Бойд. По дяволите! — Ив стана, приближи се до стената с мониторите и зачете първата полицейска справка:
„Сексуален маниак, бил е обвинен в изнасилване, после потърпевшата оттеглила обвинението си. По-късно е получил присъда за осъществяване на сексуален контакт против волята на партньора. Прекарал е шест месеца в клиника за хора с психични заболявания и е упражнявал общественополезен труд. Ама че глупост. Разминал се е с присъда за притежаване на забранени от закона предмети за полово задоволяване. После доброволно се е подложил на лечение, прилагано при сексуалните маниаци. След завършване на лечението в досието му не е вписано нищо повече.“