— Едното не пречи на другото. Още съм вдъхновен от онази гледка… Пийбоди беше направо побесняла.
Ив едва сдържа усмивката си и побърза да прекъсне връзката. Върна се в залата за разпити, включи записващото устройство и седна. Хрумна й, че понякога мълчанието изнервя разпитвания повече от непрекъснатите й нападки.
— Клиентът ми иска да даде показания.
— Точно затова сме тук. Говори, Руди.
— Брент Холоуей ме изнудваше. Правех всичко възможно да предпазя клиентите, но освен пари Брент искаше да го запознаваме с все нови и нови жени. Мисля, че беше досаден и самонадеян, но не и опасен за партньорките си.
— Убеден ли си?
— Да. Препоръчваме на всички наши клиенти да уреждат срещите си на публични места. Онези, които не спазват препоръката, носят отговорност за решението си. Всички подписват декларации.
— Смяташ, че това ви оправдава, така ли? Сигурна съм, че в съда ще имат друго мнение по въпроса. Но да се върнем към най-важното: Какво е знаел Брент за теб, заради което те е изнудвал?
— Не ви засяга, свързано е с личния ми живот.
— Свързано е с убийство, Руди. Но щом отказваш да говориш, отново ще се заема със сестра ти. — Понечи да стане, но той я сграбчи за ръката.
— Оставете я на спокойствие.
— Един от двама ви трябва да каже истината.
Руди отчаяно се вкопчи в ръката й, сетне я пусна и се облегна на стола.
— Връзката помежду ни е… уникална като при всички близнаци. Но има и още нещо. — Той погледна Ив в очите. — Родени сме един за друг.
— Искаш да кажеш, че имаш сексуална връзка със собствената си сестра.
— Нямате право да ни осъждате. Нито пък очаквам да разберете какво ни свързва. Всъщност никой не може да го разбере. Законът не забранява подобна връзка, но обществото изолира хора като нас.
— Кръвосмешението е нещо отвратително, Руди. — Внезапно в съзнанието й изплува лицето на баща й, животинската похот в очите му. Сви дланите си в юмруци, потисна гаденето си и с усилие на волята прогони кошмарния спомен.
— Родени сме един за друг — повтори той. — Дълго се борихме срещу чувствата си. Опитахме се да живеем с различни партньори, но не излезе нищо. Как мислите, трябва ли да бъдем обречени на страдания, да бъдем нещастни само защото хора като вас не одобряват връзката ни?
— В случая моето мнение изобщо няма значение. Интересува ме как Холоуей е научил тайната ви.
— С Пайпър бяхме на почивка на Бахамските острови. В Ню Йорк бяхме дискретни. Знаехме, че клиентите ще ни напуснат, ако научат тайната ни. По време на почивката си позволихме да живеем открито като брачна двойка. Оказа се, че и Холоуей е бил на Бахамските острови. Тогава дори не го познавахме, нито той — нас. С Пайпър се бяхме регистрирали под различни фамилни имена. — Той млъкна и отпи глътка вода. — След няколко месеца Брент дойде за консултация и пожела да стане наш клиент. Беше… чиста случайност, съдба. Проучихме го и отхвърлихме молбата му, щом разбрахме за миналото му. Тогава той ни напомни за малката ни авантюра. — Руди се взираше в чашата. — Ясно ни даде да разберем какво иска, за да запази тайната ни. Пайпър беше ужасена, сломена. Страхуваше се, че ще трябва да закрием агенцията. Не ме разбирайте погрешно — не ставаше въпрос за загубата на доходен бизнес. Двамата с Пайпър обичаме работата си и смятаме, че сме полезни на ближните си. Знаем какво означава да имаш до себе си човек, който запълва живота ти и те прави щастлив. Посветили сме на задачата да помогнем на хората да бъдат щастливи като нас.
— Дейността ви не може да бъде наречена „благотворителна“, защото ви е помогнала да натрупате солидно състояние.
— Бизнесът ни е печеливш, но това не променя добрите му страни. Самата вие живеете охолно, лейтенант. Означава ли това, че бракът ви е без достойнства?
„Сама попадна в капана“ — каза си Ив, но само повдигна вежди и с престорено безразличие произнесе:
— Не желая да обсъждам личния си живот. Разкажи ми как постъпихте с Холоуей.
— Не исках да приема условията му, но Пайпър се оказа слабоволева. — Руди затвори очи. — Брент успя да разговаря насаме с нея. Оказа се, че я е заплашил, дори се опитал да я… — Отвори очи, които блестяха от гняв. — Той я желаеше. Хора като него искат всичко, което принадлежи другиму. Ето защо решихме да му платим, да изпълним условията му. При все това винаги, когато заварваше Пайпър сама, онзи мръсник се опитваше да я докосне.
— Навярно си го ненавиждал заради това.
— Да, точно така. Мразех го, защото беше груб, нахален и самонадеян, но най-вече защото не оставяше сестра ми на спокойствие.
— Говориш така, сякаш си бил готов да го убиеш, Руди.