— Да — спокойно произнесе той преди адвокатът да успее да го прекъсне. — Толкова го мразех, че бих го убил.
Четиринайсета глава
— Нямаме достатъчно доказателства, за да му предявим обвинение.
Ив прекрасно знаеше това, но все пак отчаяно заспори с помощник прокурорката Роулинс.
— Имал е възможност, а най-вече мотив да убие Холоуей. Да не забравяме, че е познавал и четирите жертви, и че гримовете, които убиецът е използвал, се продават в козметичния салон, намиращ се в една и съща сграда с агенция „Лично за вас“.
— Нямаш дори косвени улики срещу него — упорстваше Карла Роулинс. Беше нисичка, поради което носеше обувки с извънредно високи токове. Бадемовидните й очи с боровинков цвят придаваха пикантност на облото й лице с гладка и снежнобяла кожа. Абаносовочерната й права коса почти достигаше раменете й. Изглеждаше изнежена и деликатна, но всъщност беше амбициозна и упорита. Обичаше да побеждава, а се съмняваше, че процесът срещу Руди и Пайпър Хофман ще й донесе успех.
— Нима искаш да го арестувам в мига, когато се опитва да удуши поредната си жертва?
— Да, това ще бъде най-солидното доказателство за вината му. В краен случай ще се задоволя с неговото самопризнание — равнодушно изрече прокурорката.
Ив, която неспокойно кръстосваше кабинета на командира Уитни, възкликна:
— Ако го освободим, не ще го накарам да направи самопризнание.
— Засега единственото обвинение срещу него е, че се чука със сестра си — заяви Роулинс. — И че е позволил да го изнудват. Малко вероятно е да успеем да докажем, че е действал незаконно, след като е знаел за сексуалната извратеност на Холоуей. Нямам право да издам заповед за задържане за извършване на убийство, ако не представиш по-убедителни доказателства или самопризнанието на Хофман.
— За целта трябва да го разпитвам още.
— Адвокатът му ни обвини в нарушаване на Хартата за правата на човека. Нямаме право повече да го задържаме. След като изтекат задължителните дванайсет часа, отново ще го арестуваш.
— Искам да му бъде поставена гривна, чрез която ще следим къде се намира той.
Роулинс въздъхна.
— Далас, нямам основание да издам постановление за подобна мярка. Засега Хофман е само заподозрян, при това срещу него няма солидни доказателства. Законът забранява да ограничаваме свободата му на движение.
— За бога, измисли нещо! — Ив нервно задърпа късата си коса. Очите й горяха от липсата на сън, в стомаха й сякаш имаше рана от изпитото на гладно кафе. Все още незаздравялата й рана пулсираше от болка. — Искам доктор Майра да го подложи на психологически тест.
— Само при условие, че Хофман се съгласи доброволно да се подложи на изследванията. — Роулинс вдигна ръка, за да попречи на Ив да я наругае. Беше свикнала с грубите обноски на полицаите и ругатните им не я притесняваха. Ала не искаше да я прекъсват, докато размишляваше. — Може би ще успея да убедя адвоката му, че ако Хофман ни съдейства, ще помоля прокурора да не го обвини в сводничество. — Тя доволно се усмихна и се изправи. — Говори с Майра, а пък аз ще си побъбря с колегата защитник. Но трябва незабавно да освободиш задържания. Уитни изчака Роулинс да излезе, сетне нареди:
— Седни, лейтенант.
— Сър…
— Седни — повтори той и посочи към стола пред бюрото си. — Много съм загрижен… — започна, щом младата жена се настани срещу него.
— Не бива да го освобождаваме! — прекъсна го Ив. — Трябва ми още малко време. Макнаб работи върху компютърната система на агенцията. До края на деня ще имаме някакъв резултат.
— Загрижен съм за теб, лейтенант. — Уитни се облегна назад, а тя смръщи чело. — Повече от седмица неуморно работиш по случая.
— Убиецът също не стои със скръстени ръце.
— За разлика от теб престъпникът не се възстановява след тежко нараняване.
— Намирам се в добра форма. — Тя долови раздразнението в гласа си и дълбоко си пое въздух, за да се овладее. Трябваше да бъде сдържана, в противен случай само щеше да докаже твърдението на командира. — Благодаря за загрижеността ви, сър, но нямате основание за безпокойство.
— Нима? — Уитни повдигна вежди и се втренчи в нея. Беше бледа като платно, под очите й имаше сенки — очевидно беше на края на силите си. — Значи не ще се възпротивиш да отидеш на преглед в служебната поликлиника?
Ив се разгневи, но се опита да прикрие чувствата си и да не свие дланите си в юмруци.
— Това заповед ли е, сър?
— Давам ти възможност да избираш, Далас. Да се подложиш на преглед и да се съобразиш с препоръките на лекарите или да се прибереш и да се явиш на работа утре в девет сутринта.