— Боже мой, каква бъркотия.
— Да бъдеш обичана означава да носиш голяма отговорност. Сигурна съм, че ще се сдобриш със сътрудничката си, защото много държиш на нея.
— Започвам да подозирам, че има прекалено много хора, на които държа.
Мониторът на стената просветна, появи се намръщеното лице на Съмърсет.
— Лейтенант, не е учтиво да оставяте гостите си.
— Майната ти! — Изруга го Ив, а доктор Майра едва сподави смеха си. — Поне към този досадник никога няма да изпитвам топли чувства… Съжалявам, че ти отнех толкова време. Действително съм лоша домакиня.
— Радвам се, че ми се довери.
— Слушай… — Ив понечи да пъхне ръце в джобовете си, но се досети, че е с елегантна вечерна рокля и въздъхна. — Ще останеш ли тук още малко? Трябва да взема нещо от кабинета си.
— Добре. Мога ли да разгледам книгите?
— Разбира се. — Ив взе асансьора, за да не губи време с изкачване на стълбите. Върна се след около две минути и завари доктор Майра да чете някаква книга.
— „Джейн Еър“ — въздъхна психиатърката и върна томчето на полицата. — Чела съм този роман в младостта си. Толкова е романтичен…
— Вземи книгата, Рурк няма да се разсърди, че си заела томче от скъпоценната му библиотека.
— Купила съм си „Джейн Еър“, но все не ми остава време да я препрочета. Все пак благодаря за предложението.
— Исках да ти поднеса коледния подарък. Знам, че до празника остават още няколко дни, но може би няма да се видим дотогава. — Ив й поднесе красиво опакованата кутия и се почувства ужасно неловко.
— О, колко си мила! — Лицето на Майра засия. — Мога ли да го отворя още сега?
— Разбира се, нали така е редно? — Тя нетърпеливо затропа с крак, докато психоложката предпазливо развърза панделката и се залови да разгръща хартията.
— Всички у дома ми се подиграват заради този навик — засмя се Майра. — Но сърце не ми дава да разкъсам красива опаковка. Прибирам хартията и панделките в едно чекмедже… и забравям повторно да ги използвам. Ала… — Тя онемя от изненада, когато отвори кутията и видя парфюма. — Какъв великолепен подарък, скъпа. О, дори името ми е гравирано на шишенцето!
— Ароматът е създаден специално за теб. Описах външността ти и някои черти на характера ти, след което определиха какъв парфюм ще ти подхожда.
— Шарлот… — измърмори Майра. — Не предполагах, че знаеш името ми.
— Ами… сигурно съм чула някой да го споменава.
Психиатърката почувства, че се просълзява.
— Трогната съм от вниманието ти. — Остави шишенцето и прегърна по-младата жена. — Много ти благодаря.
Ив поруменя от удоволствие и смущение.
— Радвам се, че ти хареса. Нали разбираш… досега не съм купувала подарък на близък човек.
— Справила си се прекрасно. — Тя се отдръпна и обгърна с длани лицето на Ив. — Много те обичам. А сега ме извини — трябва да оправя грима си… имам навик да си поплаквам, когато ми поднесат коледните подаръци. — Погали по-младата жена по страната и добави: — Върви да танцуваш със съпруга си, изпий няколко чаши шампанско. Забавлявай се и не се тревожи — до утре светът няма да изчезне.
— Трябва да попреча на убиеца да вземе нова жертва.
— Сигурна съм, че ще успееш. Но тази нощ е твоя — наслаждавай се на живота заедно с Рурк.
Седемнайсета глава
Ив изпълни предписанието на доктор Майра. Докато танцуваше в прегръдките на Рурк под звуците на романтичната музика, тя си помисли, че съветът на психиатърката не е бил лош. Усети, че главата й е замаяна от изпитото шампанско и от бляскавите светлини.
— Мисля, че ще се примиря — промълви тя.
— Моля?
Ив се усмихна, когато Рурк я целуна зад ухото, сетне се отдръпна и го погледна в очите.
— Мисля, че ще се примиря с разкоша и вниманието, с които ме обграждаш.
— Радвам се да го чуя. — Той прокара ръка по гърба й.
— Толкова си богат, имаш всичко.
— Така е — съгласи се Рурк, а мислено добави: „Имам и съпруга, която след малко ще бъде мъртво пияна.“
— Понякога това ме плаши, но не и сега. Сега ми е много хубаво. — Тя въздъхна и притисна страната си до неговата. — Каква е тази музика?
— Харесва ли ти?
— Много е… секси.
— Създадена е през четиридесетте години на миналия век. Това е холограма на така наречения биг бенд на Томи Дорси, а мелодията се нарича „Лунна серенада“.
— Струва ми се, че е било преди милиони години.
— Понякога и аз имам същото чувство.