— Да отидем в кабинета ми.
Докато отиваха към асансьора, Уитни се обърна към нея:
— Далас, този път трябва да заловим убиеца.
Ив и Фийни вървяха по дългия болничен коридор. Ирландецът промърмори:
— Ама и моят късмет си го бива. Точно когато жена ми се беше разнежила и бях сигурен, че тази вечер ще ме ощастливи, отново ни повикаха на работа.
— Горе главата, приятелю. Мисля, че този път ще пипнем мерзавеца и всеки от нас спокойно ще прекара Коледните празници.
— Не смея да мечтая за подобно щастие. — Иззад една открехната врата се разнесе стон и ирландецът потръпна.
— Ужас ме обзема като си представя колко жертви ще вземат тази нощ заледените пътища.
— Не бъди такъв песимист. Ето го Руди. Аз ще се заема с него. Потърси лекаря, който се грижи за Пайпър.
Фийни погледна към среброкосия мъж, който седеше прегърбен, с изкривено от мъка лице, и изпита облекчение, че не му се налага да разговаря с него.
Разделиха се, тя продължи по коридора и застана пред Руди.
Той бавно вдигна глава и впери в нея изпълнените си с болка очи.
— Беше я изнасилил. Беше я завързал и изнасилил. Чух я как плаче и го моли да не я убива…
Ив седна до него.
— Видя ли го?
— Не… Навярно беше чул стъпките ми. Изтичах в спалнята и… и я видях. О, Господи! Боже мой! — Той закри лицето си с длани.
— Престани! — Ив го хвана за китките. — Вайкането няма да й помогне. Продължавай да разказваш. Прибрал си се у дома и си чул виковете на Пайпър. Защо си излязъл? Къде си бил?
— Да й купя подарък за Коледа. — По страната му се плъзна сълза. — Беше си харесала скулптура, изобразяваща приказна фея, коленичила до езерце. Не ми каза направо, че я иска, но открих на масата рисунка на скулптурата и адреса на галерията. Едва тази вечер успях да намеря време, за да я купя. Господи, защо ли излязох! Не биваше да оставям Пайпър сама.
Ив реши за всеки случай да провери по кое време е бил в галерията, за да бъде абсолютно сигурна, че убиецът не седи до нея. Питаше се защо Пайпър е отворила на престъпника, след като е знаела как действа.
— Когато се прибра, външната врата беше ли заключена?
— Да. Набрах кода и щом влязох, чух виковете и плача й. — Изхлипа, затвори очи и стисна юмруци. — Изтичах в спалнята и я видях на леглото. Беше гола, ръцете и краката й бяха вързани. Стори ми се… не, не съм съвсем сигурен, но мисля, че с периферното си зрение долових някакво движение. Или пък интуитивно почувствах нечие присъствие. После някой ме блъсна, паднах и загубих съзнание. — Той предпазливо опипа главата си. — Навярно съм се ударил в таблата на леглото. Предполагам, че съм се окопитил след няколко секунди, защото чух как някой тича към външната врата. Сигурно трябваше да го последвам, но в този миг мислех само за Пайпър. Тя вече не плачеше. Изплаших се… реших, че е мъртва.
— Ти ли извика линейка?
— Първо я развързах и я завих с чаршаф. Не можех да понеса да я видят гола… после се обадих в болницата. Опитах се да я свестя, но не успях. А сега не ми разрешават да я видя.
Отново закри лицето си и този път Ив го остави да излее мъката си. Забеляза, че Фийни идва по коридора и стана да го пресрещне.
— Тя е в кома — заобяснява ирландецът. — Лекарят предполага, че състоянието й се дължи на преживения емоционален стрес. Била е изнасилена… и анално. Китките и глезените й са наранени от въжетата. Токсикологичната експертиза е доказала наличие на сънотворно, което се продава без рецепта. Татуировката е на дясното й бедро.
— Каква е прогнозата?
— Лекарите са безпомощни. Наговориха ми разни сложни медицински термини, все пак разбрах, че младата жена сякаш се е затворила в защитна обвивка. Ще дойде в съзнание, само ако сама пожелае.
— Мисля, че присъствието ни тук е излишно. Ще поставим охрана пред стаята, един униформен ще държи под око Руди.
— Още ли го подозираш, Далас?
Ив се обърна и изгледа човека, който неутешимо ридаеше и внезапно изпита съжаление към него.
— Не, но все пак искам някой да го следи.
Докато вървяха към ескалатора, тя даваше нареждания на хората си, използвайки комуникатора.
— Изглежда напълно сломен — отбеляза Фийни. — Питам се дали страда за сестра си или за любовницата си.
— Въпросът ти е основателен. — Качиха се на ескалатора и подвижната лента ги понесе към изхода на болницата. — А пък аз се питам как убиецът е узнал, че тази вечер тя ще бъде сама. В противен случай не би посмял да я нападне. Не е в неговия стил. Сигурен е бил, че ще бъде сама.
— Следователно е бил човек, когото тя познава. Може би е наблюдавал сградата. Възможно е да й се е обадил и да се е убедил, че Руди не е в апартамента.