— Зарежете това „ваше превъзходителство“, приятелю! — каза пратеникът на Маябад. — Може би не сме чак толкова освободени като вас, но от доста време вече не си играем на превъзходителства. Не го правим дори с нашите съседи, капиталистите от Гълф Юниън!
Абдан Юру приседна на пети.
— А, Г. Ю. все още ли е капиталистическа?
— В известен смисъл, да.
Гам Симла сложи две възглавници една върху друга и седна облегнат на стената, с лице към събеседника си.
— Ще бъда откровен с вас. Когато идвам във Вариана — а сега съм за пети път, — винаги оставам изненадан от вашето пълно непознаване на външния свят Знам, че идеята за всеобщо планетарно общество е изоставена отпреди век, но имам чувството, че вие страшно сте се затворили в себе си, а това не е нормално… Не, не ми отговаряйте. Сега не можем да узнаем кой има право и кой не. Вие сте се оставили на инстинктите си. Историята ще отговори…
— Вече няма история.
— Не съм толкова сигурен като вас. Да кажем бъдещето… Разбира се, вие имате предимството да бъдете остров сред пустинята. И тъй като на тази планета не съществува никаква въздушна сила — освен Г.Ю., които са миролюбиви, — пустинята ви защитава идеално. Абдан скръсти ръце върху голото си коляно, което потрепери, после тялото му се отпусна бавно, мускул по мускул. Мъдрецът от Юдерна затвори очи.
— Не само пустинята, Гам. И нищо не доказва, че Г.Ю. са толкова миролюбиви. От друга страна, ние не сме чак дотам лекомислени, колкото, изглежда, ни мислите. Обществото на Вариана е може би най-неагресивното, което някога е съществувало на Земята. Въпреки това сме във война от самото създаване на Ондиите. Постоянна война…
— Но това не истинска война. А ако ви бяха атакували…
— Не е истинска ли? Всъщност, от ваша гледна точка… Ако Торогун, демонът на Земята, е… вие бихте казали мит, но не е точно това… ако Торогун не е истински, то неизвестни субекти, дошли от не знам къде — може би от вашите области, — многократно са ни нападали съвсем наистина. И те бяха отблъснати от нашите войници с оръжията, които ни служат срещу Торогун. И хората на Алазимун, поне по-голямата част от тях, не направиха никаква разлика.
— Признавам, че сме силно заинтригувани от вашите оръжия, изстрелващи миражи. Но тъй като сигурно става въпрос за военна тайна, няма да ви разпитвам…
Абдан Юру се изсмя с характерното за него свистене.
— Питайте колкото си искате, ваше… приятелю! Във Вариана има всичко друго, само не и военни тайни.
Гам Симла наведе очи и заразглежда втренчено килима между кафявите си нозе.
— Не го правя само от любопитство. Оръжията за изстрелване на миражи ни се струват типичен продукт на цивилизацията на Вариана. Доколкото знаем, те не струват скъпо… а бюджетът за отбраната на страната ни е много нисък.
— И съседите ви са твърде силни — добави Абдан.
— Да, съседите ни са твърде силни. Можете ли да потвърдите, че тези оръжия са ефикасни?
— Не мога да твърдя подобно нещо.
— Жалко. Въпреки това агресорите, които вашите части са отблъснали, са били…
— … победени от миражи ли? Това е безспорен факт. Но все пак, както казахте, тези оръжия са типичен продукт на нашата цивилизация. Те действат само в ръцете и под контрола на мъжете и жените от Вариана. Освен това тези хора трябва да са в естествената си среда и да имат съзнанието, че защитават страната си. Пушките и оръдията за миражи не могат да се изнасят. Ние сме много бедни: нямаме нищо за продаване, нито за купуване.
— Сигурен съм, че ако желаехте, щяхте да имате доста за продаване… и малко за купуване. Ние също сме много бедни. Нямаме възможности да купуваме много неща. Просто искаме да създадем евтини оръжия, за да защитаваме границите си. Най-вече оръжия, които да не проливат кръв, защото мисля, че ние сме също тъй миролюбиви като вас.
— И като Г. Ю…
— И като Г. Ю… Тъй като сте щедри — по-щедри, отколкото бедни, — може би ще ни помогнете да създадем собствени оръжия за миражи.
— О, нито помагачите от Юдерна, нито пък занаятчиите на Ондия ще ви откажат да видите как се правят тези оръжия. Но ще трябва да намерите собствен начин да си служите с тях.
— Благодаря.
— Един що-годе опитен дърводелец сигурно прави по една пушка за миражи на ден. В случай на нужда бихме могли да произведем петстотин хиляди пушки за три дни и да въоръжим населението за десет дни. На склад имаме около двайсет и пет хиляди оръдия. А нашите занаятчии измислят постоянно нови модели които можем да изпитваме във войната в Сюджазан. Имаме дори противосамолетни оръдия. Мисля, че са някъде около пет хиляди.