— Дете! — възкликна Белксан. Сол я погледна с възхищение.
— Наистина! Отново съм дете. Но се възбуждам като бог. И ще се променя!
— Във Вариана съществува ли тайно правителство? — попита Гам Симла.
— Не разбирам съвсем добре въпроса ви, приятелю — отговори Абдан Юру.
— Вие нямате официално правителство, нямате видимо правителство. Двете кралици, Йемена и Алтаире, брюнетката и блондинката, африканката и скандинавката, са просто символи. Те нямат никаква власт.
— Тук грешите, приятелю. Наистина властта им не е от политическо естество — същността й е магическа, но реална.
— Значи това е религиозна власт?
— Ако имаме предвид дълбокия смисъл на думата, която идва от religare, свързвам. Не отричам, че кралиците символизират и в известен смисъл материализират връзките, съществуващи между нас. По този начин те превръщат нашия народ в едно единно цяло, в голямо племе, в огромен клан, в многочленно същество…
— Като обществото в кошера ли?
— Или това в мравуняка? Не, Симла. Ние нямаме нищо общо с общността на насекомите. Просто мислим, че човек не може да се осъществи извън обществото. Нашето общество е създадено така, че да помага на човека да живее, да развива неговите способности, да му позволи да извърви докрай съдбата си. И то в свобода и щастие. Невъзможно ли? Ние мислим, че е възможно. Може би съществуват хиляди други, по-добри от нашия начин, но ние също трябва да сме на прав път, защото народът на Вариана е свободен и щастлив… О, разбира се, можем и без нашите кралици. Но те са удобни и ние така ги обичаме! Когато някоя Йемена или Алтаире се умори от задачата си, избираме заместничка и за нас това е необикновено събитие. Няма нищо общо, кълна ви се, с президентските избори в Гълф Юниън! Помолим ли ги да си отидат, те ще го сторят изискано, ако не и с радост. Но тогава ще трябва да измислим някаква институция, която да ги замества. Кому е нужно?
— Това нас не ни интересува, Юру. Ние искаме само по-добре да ви разберем. Значи вие нямате правителство?
— Не.
— А вие, мъдреците от пустинята, великите помагачи от Юдерна, не представлявате ли своего рода окултно правителство?
— Не.
— Мара не е ли тайната столица на Вариана?
— О, Мара…
— Искате да кажете, че Мара… не съществува?
— Кой знае?
— Всъщност това е без значение. Все пак вие, Абдан Юру, принадлежите към управляващата класа, нали? В Натилондия ме приемате вие, а не някой друг.
— Ще ви обърна внимание, Гам Симла, че вие сам поискахте да ме видите, за което ви благодаря. Освен това аз съм помагач.
— Велик помагач.
— Което означава две неща. Първо, че мога да се посветя напълно на помощта и взаимопомощта. Второ, че съм на разположение за каквато и да е помощ. Но тъй като добре се сработвам с хората, често ми възлагат да посрещам гости.
— Кой ви го възлага?
— Кралицата или нейните предани. Помагачите от Юдерна. Народът.
— Кой взема решения във Вариана?
— Решителите. Много рядко кралицата. Всеки може да решава. Но решителите са на разположение, когато имаме нужда от тях.
— В такъв случай значи решителите са истинските ръководители на Вариана?
— Не, ни най-малко. Не повече, отколкото помагачите, мечтателите или преданите.
— Ето нещо, което не разбираме — специализацията по характери.
— Не съм сигурен, че това е кой знае колко важно. Тя не е самоцел, а може би средство. Някакво странично явление. Някои мислят, че тази специализация ограничава хората в осъществяването на пълния им аз. Но може би трябва да умеем да се ограничаваме? А освен това съществува и промяната. Най-вече третата промяна, която позволява да се преодолее всякаква специализация и ограничаване.
— Третата промяна, която свършва с Мара ли?
— Да.
— И може би с великите помагачи от пустинята?
— Може би.
— За вас помагачът е идеалното обществено същество, нали?
— Помагачът е циментът на обществото. Може да се строи и само с цимент, но къщите, построени така, винаги изглеждат малко груби. Великите помагачи от пустинята не са подтиквани просто от желание. Те имат собствена философия на действието.
— Но все пак имате някаква администрация. На практика преданите на кралицата са чиновници…