— Може и така да се каже. Но понятието администрация ни е твърде чуждо. Почти всеки жител на Вариана от дванайсетгодишна възраст посвещава на всеки десет дни по един за преданост към кралицата. Някои посвещават и по два-три. А някои посвещават почти цялото си време.
— Нация от пет-шест милиона трябва да бъде управлявана.
— Ние не сме нация. Понятието нация също ни е чуждо.
— Мисля, че си играете с думите, Абдан. Имате територия, господарка — по-точно две, — армия, която защитава тази територия дори и врагът да е въображаем…
— Да приемем.
— Да речем, че се оправяте без правителство. Но без администрация! Нека си представим, че… Всъщност каквото и да е! Да вземем един пример: транспортът, пътищата. Имате и транспорт, и пътища. Много пътища, защото градовете ви са пръснати. На практика те представляват гъсто заселени селски райони.
— По-голямата част на градовете е под земята. Благодарение на световодите.
— Да… Търся убедителен пример!
— И не откривате ли? Може би защото администрацията, под маската на обществената необходимост, има за цел да защитава собствеността и различните привилегии? Може би защото не е необходима?
— Да оставим пътищата. Но хората, благата…
— Няма блага!
— Но има хора. Един съвсем прост пример: военната служба.
— Няма военна служба.
— Да, но войната…
— В Сюджазан онзи, който иска да се бие, съобщава това на някой помагач или предан. Ако отговаря на условията, определени от военните закони, помагачът или преданият се заемат с неговия случай.
— Военните закони ли?
— Нашите военни закони. Най-вече психологическите закони.
— Значи армия от доброволци. Това не е ли опасно за демокрацията?
— Нашата армия не е опасна за нашата демокрация.
— Не избрах добър пример. Но гражданското състояние…
— Не ни е нужно гражданско състояние.
— Сватбите…
— Няма сватби.
— Обществената чистота…
— Имаме красиви помагачки и яки предани, които посрещат мръсните хора край слънчевите резервоари и им сапунисват гърбовете.
— Съдебните спорове…
— Имаме тълкуватели на законите.
— А изпълнението на съдебните решения…
— Щом тълкувателите на закона стигнат до единомислие, някой предан на кралицата установява това, записва общото мнение и първият минаващ решител решава въз основа на него…
— А ако мине някой друг решител и вземе противно решение?
— Когато някой друг решител е решил нещо, трябва други четирима да са единодушни, за да анулират неговото решение. Такъв е обичаят.
— Но ако някой се откаже да се подчини на решението?
— Рядко се стига дотам. Това би означавало да се поеме много сериозен психологически и емоционален риск. Този, който отказва да се съобрази с решението на общността, може да е болен, луд или абсолютно сигурен в себе си. Ако е болен, тогава това е работа на помагачите-лекари или на мислителите.
— Кой ще определи, че е болен?
— А, това не е лесно. Другите болни, помагачите, чувствителните — всички, които могат реално да преценят състоянието му. В крайна сметка и той самият. Ако противно на всички останали е убеден, че има право, тогава трябва да поиска аудиенция при кралицата. Накрая, независимо дали е имал право, или е бил на погрешен път (което не е съществено), той може да се присъедини към някоя общност от пустинята и да размишлява три години или, ако предпочита, да търси неща, което е все същото Когато се завърне, ако проблемът още съществува, общността ще трябва да използува други форми. Такъв е обичаят.
— Училището…
— Няма училище.
— Образованието във Вариана не е ли задължително?
— Не. Както не е и интелигентността, физическата сила или ловкостта. Дори да не можеш и да свириш, пак никой няма да те упрекне!
— Колко неграмотни имате?
— Не знам, приятелю. Ние нямаме и статистика. Но мога да ви кажа, че аз лично не съм срещал човек над шестнайсет години, който да е неграмотен. Това не означава, че няма неграмотни, но те несъмнено се чувстват щастливи колкото другите, а може би и повече.
— Да се върнем на транспорта. Знам, че във Вариана той е изключително бавен.
— Ние искаме да е така.
— КОЙ го иска?
— Ние всички, общността, народът… Никое наземно превозно средство не надвишава петдесет километра в час. Напълно достатъчно е и в рамките на това, което наричаме човешки мащаб. Впрочем средната скорост на движение в нашите градове е чувствително по-висока от кои в индустриалните градове от миналия век.
— Но вие притежавате дирижабли, които летят поне два пъти по-бързо. При всички положения имате нужда от някакъв пътен и въздушен правилник.