Боро Уругало, който бе сътворил миража, стоеше сам насред пътя, изправен срещу врага, с вдигнати ръце, но не за да се предаде, а за да ръководи за последен път силите на илюзията.
Бронираната колона на Гълф Юниън спря.
Гам Симла, носещ в дясната си ръка парче плат с цветовете на Република Миябад — зелено и бяло, — се приближаваше към юниънисткия офицер в бежова униформа, който го наблюдаваше, нехайно облегнат на капака на колата си. Капитан или майор. Един войник насочи лазерната си пушка към Гам, който размаха знаменцего. Офицерът направи знак на войника да свали оръжието си.
Гам продължи напред, като се препъваше във всяко камъче. Срамуваше се от себе си. Правя това заради народа на Миябад — помисли той. Заради моите приятели, заради моите братя, заради всички наши… Но сега бе убеден, че предателството му няма да спаси Републиката. И с всяка крачка усещаше как отчаянието му нараства.
Юниънисткият офицер го поздрави подигравателно сърдечно. На Гам му се прииска да умре.
И той умря.
Сърцето му спря… Коленете му се подгънаха, залитна напред и се простря на пътя. Светна прожектор и обля тялото му със светлина.
Една от силите, с която се бяха сдобили мъжете и жените на Вариана, бе да престават да живеят, когато животът не заслужаваше да бъде живян.
С падането на нощта миражът на Боро Уругало се пръсна на хиляди сиви сенки, които плуваха в мъглата и бавно се разсейваха. Юниънистката колона отново се раздвижи.
Тогава поклонниците, превърнали се във войници на Вариана, тръгнаха напред с дървените си пушки.