— На мен едва ли ще ми отива гарвановочерно — изрече домакинът.
— Съгласен съм — отговори Поаро. — Белите коси ви придават по-голямо достолепие.
— Никога не съм мислил за себе си по този начин.
— Но аз го мисля. А защо сте се заселили в Удли Комън?
— Истината е, че дойдох тук, за да обединим сили със сестра ми. Съпругът й почина, децата й се изпожениха и живеят в чужбина — един в Австралия, а друг в Южна Африка. Затова дойдох тук. Пенсиите не стигат в днешно време, но ние доста добре се справяме. Елате да поседнем.
Той се запъти към една малка остъклена веранда, където имаше столове и маси. Есенното слънце приятно огряваше това уединено местенце.
— Какво да ви предложа? — попита Спенс. — Боя се, че тук няма нищо специално. Нито сироп от касис или от шипки, нито нещо друго от вашите патентовани напитки. Бира? Или да помоля Елспет да донесе чай? А може едно шанди, кока-кола или какао, ако желаете. Сестра ми Елспет пие какао.
— Много сте любезен. За мен едно шанди! Това значи бира от джинджифил. Нали така?
— Точно така!
Той влезе в къщата и скоро се върна с две големи халби в ръце.
— И аз ще пия същото — каза Спенс.
Той придърпа един стол към масата и седна, поставяйки халбите пред себе си и Поаро.
— Какво казахте преди малко? — попита, вдигайки халбата си. — Няма да пием за „престъпността“. С това вече приключих. Сигурно имате предвид престъплението, за което ми се струва, че мислите, и за което няма начин да не мислите, защото не мога да се сетя за друго престъпление в последно време. Не ми харесва това убийство, никак не ми харесва.
— Не съм и допускал противното.
— Говорим за детето, което натикали в кофа?
— Да — отвърна Поаро. — Точно за това говоря.
— Не зная защо сте дошли при мен — каза Спенс. — Вече нямам нищо общо с полицията. Приключих с това преди много години.
— Полицаят винаги си остава полицай — рече Поаро. — Зад гледната точка на обикновения човек винаги стои гледната точка на полицая. Знам го от личен опит, защото и аз започнах в полицията в моята страна.
— Да, вярно. Разказвали сте ми. М-м-да, наистина човек не може да се отърве от това, но отдавна не съм се занимавал с подобно нещо.
— Но чувате какво се говори — отбеляза гостът. — Имате приятели сред колегите си. Можете да научите какво мислят или какво знаят.
Спенс въздъхна.
— Бедата днес е в това, че човек знае твърде много. Например става престъпление, чийто почерк ти е познат и знаеш, че всъщност на действащите полицейски служители им е известно много добре кой може да го е извършил. Те не тръбят по вестниците, само разследват и узнават. Но дали ще могат да направят нещо повече — това никак не е лесно.
— Имате предвид съпругите, приятелките и разни такива?
— Отчасти — да. Накрая човек може и да залови този, когото търси. Понякога може да мине година или две. Днес повече момичета се омъжват за нехранимайковци, отколкото по мое време.
Еркюл Поаро се замисли, подръпвайки мустаците си.
— Да — съгласи се. — Разбирам, че навярно е така. Подозирам, че момичетата, както казвате, винаги ги е теглело към нехранимайковците, но в миналото са имали повече задръжки.
— Вярно е. Повече се грижеха за тях. Майките им, лелите им, по-големите им сестри. По-малките сестри и братя знаеха какво става. На бащите не им беше неудобно да изритат нехранимайкото от дома си. Имаше и девойки, разбира се, които понякога бягаха с някой от тях. В днешно време дори няма нужда от това. Майката не знае с кого излиза момичето, на бащата не се казва нищо, братята знаят с кого излиза тя, но само се подхилват. Ако родителите откажат да дадат съгласието си, двамата отиват при съдията и успяват да получат разрешение да встъпят в брак и когато младежът, известен на всички като нехранимайко, се заеме да доказва на всички, включително и на жена си, че е такъв, става истински панаир! Но любовта си е любов; момичето не иска да приеме, че нейният Хенри притежава отвратителни навици, криминални наклонности и какво ли още не. Заради него е готова да лъже, да се кълне, че черното е бяло и всичко останало. Да, трудно е. Имам предвид, че е трудно за нас. Няма смисъл все да повтаряме, че едно време нещата бяха по-добри. Може пък само така да сме смятали. Я ми кажете, Поаро, как се замесихте във всичко това? Малко сте се поотдалечили от дома си, а? Нали живеете в Лондон? Поне тогава беше така.