— Положително — каза Спенс. — Знаете ли точно колко души са присъствали, когато момичето е споменало за убийството?
— Според госпожа Оливър били около четиринайсет или петнайсет души, а може и повече. Пет или шест деца, пет или шест възрастни, които се занимавали с организацията. Но за по-точни сведения разчитам на вас.
— Добре, това ще е лесно. Не означава, че в момента зная, но лесно ще мога да науча от местните хора. Колкото за самото празненство — вече знам доста. Преобладавали са жените. Бащите не са много по детските празненства. Но понякога надникват или идват да приберат децата си. Доктор Фъргюсън е бил там, викарият също. Другите били майки, лели, социални деятелки, две учителки от училището — мога да ви дам списък — и около четиринайсет деца. Най-малките са били на не повече от десет — останалите са били по-големи.
— И предполагам, че са ви известни имената на съмнителните.
— Ами няма да е толкова лесно, ако това, което мислите, е вярно.
— Искате да кажете, че вече не търсим някоя личност със сексуални отклонения, а човек, който е извършил убийство и се е измъкнал. Някой, който не е предполагал, че могат да го разкрият, и върху когото внезапно се стоварва страшен удар.
— Все пак не разбирам кой може да е — изрече Спенс. — Не биваше да казвам, че има възможни убийци в района. Поне е сигурно, че не е имало някакви по-особени убийства тук.
— Навсякъде може да има възможни убийци — отбеляза Поаро. — А може би трябва да кажа невъзможни убийци, но все пак убийци? Защото невъзможните убийци не предизвикват подозрение. Срещу тях вероятно няма много доказателства и ще бъде страшен удар за такъв убиец да открие, че е имало очевидец на неговото престъпление.
— Защо Джойс не е казала нищо още тогава? Това искам да знам. Да не би да е била подкупена от някого, за да мълчи? Прекалено е рисковано.
— Не — рече Поаро. — От думите на госпожа Оливър направих извода, че навремето тя не е знаела, че е било убийство.
— О, ама това е невероятно!
— Не непременно. Говорело е дете на тринайсет години. Припомняло си е нещо, което е видяло преди години. Не знаем точно кога. Може да е било преди три или четири години. Видяло е нещо, но не е осъзнало истинското му значение. А това, знаете, може да се отнася за много неща, mon cher. Някаква необичайна злополука с кола. Кола, която е налетяла право върху лицето, което е било наранено или убито. Едно дете не би могло да схване, че това е било умишлено по времето, когато го е видяло. Но нечии думи или нещо, което е видяло или чуло година или две по-късно, може да събуди спомена и вероятно то се замисля. „А или В или Х го е сторил нарочно.“ „Може да е било действително убийство, а не злополука.“ Има и много други възможности. Някои от тях, признавам, са загатнати от моята приятелка госпожа Оливър, за която не е проблем да излезе с около дванайсет различни решения за всичко, като повечето от тях не са много вероятни. Таблетки в чаша чай, предназначена за някого. Все подобни неща. Да блъснеш някого на опасно място. Наоколо няма скали, което определено стеснява теоретичните възможности. Да, мисля, че може да съществуват много възможности. Може някоя история за убийство, която момичето прочита, да му припомня за някаква злополука. Може да е било случка, която го е озадачила тогава и когато е чело историята, да си е казало: „Аха, това може да е било така и така, така и така. Чудя се дали той или тя не са го направили нарочно?“ Да, наистина съществуват много възможности.
— И вие сте дошли да ги разследвате?
— Не смятате ли, че ще бъде в интерес на хората? — попита Поаро.
— Аха, значи ние двамата ще бъдем съвестта на обществото, така ли?!
— Поне можете да ми предоставите информация — нали познавате тукашните хора.
— Ще направя каквото мога — отвърна Спенс. — Ще използваме и Елспет. Едва ли има човек, когото да не познава.
Шеста глава
Доволен от постигнатото, Поаро се сбогува с приятеля си.
Щеше да получи сведенията, които му бяха необходими — в това не се съмняваше. Бе успял да заинтригува Спенс, а веднъж тръгнал по следа, Спенс не я изоставяше. Репутацията му на бивш високопоставен служител от Отдела за разследване на криминални деяния му бе спечелила приятели в местните полицейски отделения. А сега — Поаро погледна часовника си — той трябваше да се срещне с госпожа Оливър точно след десет минути пред дома, наречен „Апъл Трийз“. Името наистина беше подходящо — Ябълкови дървета.