„Явно — мислеше си Поаро — човек не може да се отърве от тези ябълки. Наистина няма нищо по-вкусно от една сочна английска ябълка. И все пак тук ябълките са свързани с метли и врачки, със старинни обичаи — и с едно убито дете.“
Следвайки указанията за пътя, той пристигна навреме пред червена тухлена къща, заобиколена от буков плет, зад която се виждаше приятна градина.
Вдигна резето, отвори портата от ковано желязо, на която имаше табелка с надпис „Апъл Трийз“ и влезе. До входната врата водеше пътека. Подобно на стенен швейцарски часовник, от който автоматично излизат фигури от вратичка над циферблата, входната врата се отвори и госпожа Оливър се появи на стъпалата.
— Точно на секундата — каза тя задъхано. — Наблюдавах ви от прозореца.
Поаро се обърна и внимателно затвори портата. Така се случваше, че всяка среща с писателката, независимо дали внезапна или уговорена, почти винаги беше придружена от доказателство за ябълки: тя или ядеше ябълка, или бе яла — за което обикновено свидетелстваше ябълковата огризка, задържала се на широката й гръд, — или носеше чанта с ябълки. Но днес нямаше и следа от ябълка. Много тактично, помисли си Поаро със задоволство. Би било проява на лош вкус да яде ябълка на мястото, където бе станало не само престъпление, но се бе разиграла истинска трагедия. „Как другояче би могла да се нарече — мислеше си той — внезапната смърт на едно тринайсетгодишно дете?“ Не му се искаше да мисли за драмата и именно защото не му се искаше да прави това, у него се оформи твърдото убеждение да продължава да мисли по този въпрос, докато по някакъв начин не се разбули мракът около този проблем и не се изясни онова, за което бе дошъл тук.
— Не проумявам защо отказвате да отседнете у Джудит Батлър — каза госпожа Оливър — и защо трябва да стоите в някой петоразреден пансион.
— Защото е по-добре да бъда независим при своите наблюдения. Това е много важно, нали разбирате?
— Не разбирам как ще съумеете да запазите независимостта си — възрази тя. — Нали ще трябва да се срещнете поотделно с всеки и да разговаряте?
— Това е повече от ясно.
— С кого сте се срещнали досега?
— С моя приятел — полицейския началник Спенс.
— Как изглежда сега? — попита госпожа Оливър.
— Доста по-възрастен отпреди — отвърна Поаро.
— Естествено — изрече тя. — Какво друго може да се очаква? Как е със слуха, с очите? Напълнял ли е или е отслабнал?
Детективът се замисли:
— Поотслабнал е. Чете вестника си с очила. Но не намирам да е оглушал.
— А какво мисли за всичко това?
— Много сте припряна — отговори Поаро.
— И какво точно възнамерявате да правите?
— Изготвил съм си програма. Най-напред се срещнах и се посъветвах със стария си приятел. Помолих го да събере известни сведения — нещо, което не бих могъл да сторя сам.
— И понеже тукашните полицаи са му приятели, той ще може да измъкне информация от тях, така ли?
— Не бих се изразил точно така, но в известен смисъл не сте далеч от истината.
— А след това?
— Имам среща с вас, мадам. Трябва да видя точно къде е станало произшествието.
Госпожа Оливър изви глава и погледна къщата.
— Няма вид на дом, в който е станало убийство, нали?
Поаро помисли: „Какъв безпогрешен инстинкт има!“
— Да — отвърна. — Въобще няма вид на такъв дом. След като огледам мястото, ще отидем с вас у майката на мъртвото дете, за да я изслушам. Моят приятел Спенс ми урежда среща с местния инспектор за днес следобед. Желая също да поговоря с тукашния лекар. И ако е възможно, с директорката на училището. В шест часа ще пия чай и ще ям наденички с приятеля си Спенс и сестра му и ще обсъждаме.
— Какво още смятате, че би могъл да ви съобщи той?
— Искам да се запозная със сестра му. Тя е живяла тук по-дълго от него. Приятелят ми е дошъл при нея след смъртта на съпруга й. Вероятно тя познава хората тук доста добре.
— Известно ли ви е как звучи всичко, което казвате? — попита госпожа Оливър. — Имам чувството, че сте компютър. Програмирате се — така се казва, нали?
Имам предвид, че цял ден въвеждате всички данни в себе си, за да видите какво ще излезе после на екрана.
— Това наистина е идея! — отбеляза Поаро с известен интерес. — Да! Да! Аз играя ролята на компютър. Човек въвежда информацията…