— Точно така, за всичко съм виновна аз.
— Не, не.
— Роуина Дрейк — размишляваше на глас госпожа Оливър. — Просто още не мога да го повярвам.
— Тя имаше всички качества за това. Винаги съм се чудел — добави той — що за жена е била лейди Макбет. Как би изглеждала, ако я срещнеш в действителния живот? Е, струва ми се, че я срещнах.
— Ами Майкъл Гарфийлд? Те изглеждат толкова неподходяща двойка.
— Интересно — лейди Макбет и Нарцис, необикновено съчетание.
— Лейди Макбет — замислено промърмори госпожа Оливър.
— Тя беше красива жена, работоспособна и кадърна — роден ръководител, изненадващо добра актриса. Трябваше да я чуете как оплаква смъртта на онова момченце Леополд, как хлипаше в носната си кърпа.
— Отвратително!
— Нали си спомняте, че ви попитах кой или кои според вас са несимпатични хора?
— Бил ли е влюбен в нея Майкъл Гарфийлд?
— Съмнявам се дали някога е бил влюбен в някого, освен в себе си. Той искаше пари — много пари. Вероятно най-напред е вярвал, че би могъл да въздейства на госпожа Луелин-Смит по такъв начин, че да направи завещание в негова полза — но тя явно не е била такава жена.
— Ами фалшификацията? Все още не мога да разбера това. Каква е била нейната цел?
— Отначало наистина беше объркващо. Човек би казал, че имаше прекалено много фалшифициране. Но при малко повече мислене целта ставаше ясна. Трябва само да се вземе предвид какво действително се е случило. Роуина Дрейк е наследявала богатството на госпожа Луелин-Смит. Допълнението е било толкова явно фалшифицирано, че всеки адвокат би го забелязал. Щяло е да бъде оспорено и доказателството на експерта щяло да доведе до неговото отхвърляне, за да остане валидно първоначалното завещание. Тъй като съпругът на Роуина Дрейк бил починал преди това, тя щяла да наследи всичко.
— А допълнението, за което свидетелствала чистачката?
— Моето предположение е, че госпожа Луелин-Смит е открила, че Майкъл Гарфийлд и Роуина Дрейк са имали връзка, изглежда, още преди мъжът й да умре. В яда си възрастната дама е направила допълнение към завещанието си, оставяйки всичко на девойката-au pair. Вероятно тя е казала за това на Майкъл — надявала се е, че той ще се ожени за нея.
— Не беше ли Лесли Фериър?
— Това бе само история, разказана от Майкъл, която не се потвърди.
— Ами ако е знаел за съществуването на това допълнение, защо тогава не се е оженил за Олга и да се сдобие с парите по този начин?
— Защото се е съмнявал, че тя ще получи парите. Има такова нещо като неправомерно въздействие. Госпожа Луелин-Смит е била възрастна жена, при това с разклатено здраве. Предишните й завещания са били в полза на собствените й роднини — хубави и смислени завещания, каквито са по вкуса на съдиите. Тя е познавала тази чужденка само от една година, като момичето не е имало право да претендира, за каквото и да е. Това допълнение, дори и да е било истинско, пак е можело да бъде оспорено. Освен това съмнявам се дали Олга би се справила с покупката на един гръцки остров — или дори дали би пожелала да стори това. Нямала е влиятелни приятели, нито връзки в деловите кръгове. Харесвала е Майкъл, но е гледала на него като на подходяща партия за брак, който би й осигурил английско поданство.
— А Роуина Дрейк?
— Тя е била сляпо влюбена. Съпругът й е бил инвалид в продължение на много години. Макар и на средна възраст, тя е била страстна жена, в чиято орбита попада млад мъж с необикновена красота. Жените лесно са се влюбвали в него, само че той не се е интересувал от тяхната красота, а от изявата на собствения си творчески стремеж да създава красота. За тази цел той се нуждаеше от пари — от много пари. Що се отнася до любов — той е обичал само себе си. Беше Нарцис. Има една френска песничка, която зная отпреди много години. — И той затананика тихо:
— Не мога да повярвам, просто не мога да повярвам, че някой може да извърши убийство само за да направи една градина на гръцки остров — изрече Ариадни Оливър.