— Там имаше ли младежи?
— Имаше две момчета или юноши, както винаги ги наричат в полицейските доклади. На около шестнайсет или осемнайсет години.
— Един от тях може да е бил извършителят. Така ли мисли полицията?
— Не казват какво мислят — рече Ариадни Оливър. — Но като че ли мислеха така.
— А тази Джойс беше ли привлекателно момиче?
— Не мисля. Искате да кажете привлекателна за момчетата, нали?
— Не — отвърна Поаро. — По-скоро имах предвид… Имах предвид в буквалния смисъл на думата.
— Не мисля, че беше много приятно момиче — каза събеседничката му. — Не такова, с което би ти се искало много да разговаряш. Беше от тези, които обичат да се перчат и да се хвалят. Според мен момичетата на тази възраст са доста отегчителни. Едва ли е твърде възпитано да го кажа, но…
— Когато става въпрос за убийство, не е невъзпитано да се каже каква е била жертвата — отбеляза Поаро. — Дори е необходимо. Личността на жертвата е причина за много убийства. Колко души имаше в къщата тогава?
— Искате да знаете на празненството? Ами предполагам, че имаше пет или шест жени, няколко майки, една учителка, една лекарска съпруга или сестра, струва ми се, една двойка на средна възраст, две момчета на шестнайсет или осемнайсет, едно петнайсетгодишно момиче, две или три на единайсет или дванайсет — горе-долу около двайсет и пет или общо трийсет, може би.
— Някакви непознати?
— Всички се познаваха, така ми се струва. Някои повече от други. Мисля, че повечето момичета бяха от същото училище. Имаше няколко жени, дошли да помогнат за вечерята. Когато тържеството завърши, повечето от майките се разотидоха с децата си. Аз останах с Джудит и още няколко жени да помогнем на Роуина Дрейк, жената, която организира празненството, да поприберем, така че чистачките да не заварят голяма бъркотия сутринта. Имаше разпиляно брашно, нахвърлени опаковки от бисквити и бонбони, и разни други неща. Затова поизметохме и най-после стигнахме до библиотеката. И тогава именно я намерихме. В този момент си спомних какво беше казала!
— Кой какво е казал?
— Джойс.
— Какво е казала? Доста близо сме вече, а? Почти сме стигнали до причината защо сте тук, нали?
— Да. Предположих, че това няма да е от значение за… о, за някой лекар или полицай, или който и да е, но реших, че за вас ще е от значение.
— Eh, bien — каза Поаро, — чакам да го чуя. Нещо, което Джойс е казала на празненството?
— Не, по-рано през деня. Следобед, когато подреждахме. По едно време заговорихме, че пиша за убийства, и Джойс каза: „Веднъж видях убийство“, а майка й или някой друг рече: „Не ставай смешна, Джойс, като разправяш такива неща.“ Едно от по-големите момичета се обади: „Просто си измисля.“ Тогава Джойс отговори: „Видях. Видях, казвам ви. Видях. Видях някой да извършва убийство.“ Обаче никой не й повярва. Те се изсмяха и тя се разгневи.
— Вие повярвахте ли й?
— Не, разбира се, че не.
— Ясно — изрече Поаро, — да, ясно. — Помълча известно време, потрепвайки с пръст по масата, а после проговори отново: — Но не спомена никакви подробности, никакви имена?
— Не. Тя продължи да се хвали и да вика, дори се ядоса, защото повечето от другите момичета й се присмиваха. Майките, струва ми се, и останалите възрастни хора я гледаха сърдито. Но момичетата и момчетата просто й се присмиваха! Те я подкачаха: „Хайде, Джойс, кажи кога беше това? Защо не си ни казала досега?“, на което тя отвърна: „Бях го забравила, беше много отдавна!“
— Аха! А каза ли колко отдавна?
— Преди години — отвърна госпожа Оливър. — И знаете ли, изрече го също като възрастен. „Тогава защо не си отишла в полицията?“ — я запита едно от момичетата. Струва ми се, че беше Ан или Биътрис. Едно доста надменно момиче.
— Аха! И какво отговори тя на това?
— „Защото тогава още не знаех, че е убийство!“
— Много интересно. — Поаро се поизправи в креслото си.
— Струва ми се, че Джойс вече се беше пообъркала — отбеляза госпожа Оливър. — Опитваше се да обясни и се ядосваше, защото всички я дразнеха. Продължаваха да я питат защо не е отишла в полицията, а тя продължаваше да повтаря: „Защото тогава още не знаех, че е убийство. Едва по-късно разбрах, че е било убийство.“
— Но никой с нищо не показа, че й вярва — и вие самата не сте й повярвали — но когато сте я видели мъртва, сте допуснали, че тя може би е говорила истината, така ли?