Брандос сви рамене, после осъзна, че това не е шега, а въпросът е сериозен.
— Вярно е, че понякога си твърде самоуверен, но не си прибързан. — Обърна се към Джим. — На няколко пъти едва не ни вкара в сериозна беля, дори щяхме да си изгубим главите, но това бяха дребни грешки. Щом казва, че е на прага да открие нещо важно, вярвам му.
— Добре де — каза Джим. — Има ли нещо, с което мога да помогна?
— Само ако ми разкриеш информацията, от каквато напоследък бях лишен.
Джим мълчаливо загледа гаснещата дневна светлина.
Брандос се покашля и каза:
— Ще вляза вътре и ще помоля Саманта да ни приготви нещо за вечеря. Предполагам, че си гладен.
Джим се засмя.
— Благодаря, Брандос. Ще е чудесно. — И след като старият боец се отдалечи, добави: — Трябвало е да стане дипломат.
Амиранта се разсмя.
— Едва ли, но го бива да е дискретен, когато се налага.
— И така — поде Джим след кратка пауза. — Предполагам, че Пъг също ще иска да изслушаш доклада ми, тъй като ти си специалистът по демони.
Амиранта кимна и каза:
— Онзи елф, Гуламендис, е единственият, който може да се сравнява с мен по познания.
Джим го погледна смутено.
— Знаеш ли, всеки път, като стане дума за тези звездни елфи, направо настръхвам. Но тях ще ги обсъждаме друг път. — После разказа на чародея какво е видял в далечната джалпурска пустиня и когато приключи, попита: — Какво смяташ?
— Смятам, че трябва да намерим начин да върнем Пъг тук час по-скоро.
— Защо?
Амиранта се обърна и тръгна към замъка.
— Ела с мен — каза през рамо и без да чака Джим да го настигне, влезе забързано. Огледа се в дневната и попита четиримата млади магьосници: — Къде е Джейсън?
Един от тях посочи към вратата за малката стая, която Пъг обикновено ползваше за личен кабинет. Амиранта отиде при вратата, почука и я отвори. Джейсън седеше до бюрото и четеше с присвити очи някакъв документ под трепкащата светлина на свещ — малкият прозорец не успяваше да освети помещението дори посред бял ден.
— Да? — попита той очевидно необезпокоен от появата им.
— Пъг — каза Амиранта. — Трябва да го повикаш незабавно.
Джейсън се облегна назад.
— И как да го направя, след като нямам представа къде е?
Амиранта погледна многозначително Джим и продължи:
— Пъг може да е всякакъв, но със сигурност не е глупак. Дори да не знаеш къде е, сигурен съм, че се е подсигурил да се свържеш с него, в случай че възникне подобна необходимост — И тя възникна.
— Наистина ли? — попита младият магьосник и премести поглед към Джим.
— Мисля, че да — потвърди Джим.
— Добре тогава — Джейсън се надигна. — Елате с мен.
Взе свещта и ги поведе.
Качиха се на горния етаж и тръгнаха по коридор към кулата срещу тази, в която бе настанен Амиранта. Чародеят бе предполагал, че е празна, ако не се брои съоръжението — или заклинанието, — предизвикващо зловещото синкаво сияние, изникващо всеки път, когато към замъка се приближеше кораб.
Качиха се по витата стълба до най-горния етаж и Джейсън отвори вратата. Стаята беше празна, ако се изключеше един странен механизъм — две извити пръчки, поставени върху нещо, което приличаше на метал. Амиранта погледна Джейсън и попита:
— Цуранско ли е?
— Проектът да — отвърна Джейсън. — Но е работа на Пъг.
— Какво е това? — попита Джим.
— Разлом — отвърна Амиранта. — Това, което нашите приятели Звездните елфи наричат портал.
Джейсън отиде при един малък рафт до прозореца и взе от него платнена торбичка. Подаде свещта на Джим, коленичи и внимателно я развърза. Бръкна вътре и извади причудливо устройство: кутийка, изписана с непознати символи и оборудвана с ръчици и колелца.
— Това тук е изработка на един майстор от цуранско потекло в Ламът. Изглежда малко нескопосано, сравнено с древните цурански изделия. — И сви рамене, сякаш казваше нещо общоизвестно.
После постави устройството върху металната основа между двете пръчки, натисна една ръчка и се отдръпна.
— Да ви призная, не разбирам нищо от разломна магия. Трудна работа е и е извън сферата на моите интереси. Само Магнус и още неколцина схващат тези неща, но никой колкото Пъг. Той направи това в случай, че се наложи да го повикаме.