Внезапно помещението се изпълни със свистене, чу се пукот като от електрически заряд и между пръчките изникна сияние. Във въздуха се появи тъмно петно, което бързо се разширяваше — приличаше на мазнина, отразяваща светлина върху водна повърхност.
— Пъг всеки миг ще получи предупреждението. Ще се появи тук веднага щом може.
— Знаеш ли къде е отишъл? — попита Джим.
— Знаем само това, което ни казва — отвърна Джейсън.
След няколко сякаш безкрайни мига в разлома се появи дребен мъж с грижливо подкастрена брада. Пъг все още се обличаше като цуранските Велики — със семпла черна роба и кожени сандали.
— Какво има? — попита той веднага щом прекрачи при тях.
Джейсън кимна към Джим и Амиранта. Чародеят заговори пръв:
— Пъг, изиграха ни като глупаци.
Пъг смръщи вежди и попита:
— Какво искаш да кажеш?
— Ще ти обясня — отвърна Амиранта, — след като Джим ти разкаже какво е видял преди няколко дни в Джалпур. Но ще е добре към нас да се присъедини още някой.
— Кой?
— Трябва ни специалист по смъртта.
Пъг го погледна внимателно.
— Имам такъв човек. — Обърна се и вдигна ръка и чародеят веднага почувства, че магичната среда в помещението се сгъстява. За разлика от него, Джим усети само сърбеж в „тревожната цицина“.
— Вие двамата ме последвайте — рече след малко Пъг. После се обърна към Джейсън. — А ти прибери тази играчка, след като тръгнем.
И прекрачи в разлома.
— Джейсън — каза Джим. — Ако обичаш, прати вест на капитан Дженсън да вдигне котва и да се отправи към Крондор.
И пристъпи след Пъг.
Преди да ги последва, Амиранта също погледна Джейсън и му заръча:
— И кажи на Саманта, че с Джим ще пропуснем вечерята. После и той се изгуби след другите двама в разлома.
3.
Сержант-непреклонник
Крийган й махна с ръка да влиза.
Сандрина все още бе покрита с прах от пътя и я измъчваше болезнен глад. След като предаде коня си на грижите на конярчето, бе спряла при кладенеца зад храма само колкото да утоли жаждата си, но не беше хапвала нищо повече от малко сушени плодове, откакто бе напуснала Ландсенд. Заповедите й бяха да бърза колкото се може повече и се наложи да преживее само с това, с което разполагаше — закупено с последните грошове в Дърбин.
Докато предаваше документа на отец-епископа, тя вече предчувстваше, че се е случило нещо лошо — нещо, което няма никаква връзка с нейното послание. Той й посочи да седне в креслото срещу бюрото и каза:
— Великият майстор ни напусна.
Тя си пое бавно дъх, затвори очи и отправи кратка молитва към Лимс-Крагма да се погрижи за стареца, докато той върви по своя път към царството й. Беше добър човек, почти светец. Като отвори очи, видя, че Крийган я гледа.
— Отче-епископе?
Крийган се усмихна като човек, привикнал да открива смешното дори в най-тъжните неща.
— Краят на един живот невинаги е причина да скърбим, дъще. — Използва обръщението, към което прибягваше, докато разговаря с по-незначителните членове на ордена, целящо да подчертае разликата. Но Сандрина знаеше, че Крийган не прави нищо без причина. — Великият майстор служи добре на Богинята много години и получи заслужена почивка. Само дето моментът беше… крайно неподходящ. — Той се надигна. — Трябва незабавно да замина за Риланон, тъй като събранието е насрочено за седмица след погребението и този път изборът на върховен жрец е по-важен от обичайното.
Тя знаеше, че има предвид заплахата от демонско нашествие — „Легионът“, както го наричаха, заплашваше да стовари злодейската си сила и върху този свят, при това неизвестно откъде. Малцина в Храма и още по-малко извън него знаеха за съществуването му. Сандрина бе посветена в тайната само защото така бе преценил отец-епископ Крийган. Още по-малко бяха наясно с връзките между отец-епископа и Конклава на сенките, създаден и управляван от магьосника Пъг.
Тя кимна и каза само:
— Разбирам.
— Не се съмнявам, че разбираш, Сандрина. — Той се надигна от бюрото, приседна на крайчеца му и я загледа отгоре. — Никога не съм ти казвал, но красотата ти е нещо, към което малцина биха останали безразлични.
Тя малко се притесни от думите му. Между тях винаги бе съществувало известно напрежение. Сандрина го намираше за много привлекателен, но репутацията му на женкар и разликата в ранговете им й бе помагала да се държи на дистанция.