Той вдигна ръка, преди тя да успее да отвори уста.
— Нямах предвид физическата ти красота — която също е впечатляваща, когато си направиш труда да я покажеш, — а по-скоро красотата на твоята сила и целеустременост, това, което си постигнала въпреки трудностите и пречките в живота. Тези неща заслужават възхищение. — Той стана, отиде до прозореца, погледна навън и продължи: — Май скоро пак ще вали. — Дъждът по крайбрежието затрудняваше придвижването още повече и тя се надяваше, че греши.
— Докато отсъствам, ще оставя грижата за Ордена на теб.
Тя го погледна невярващо.
— На мен?!
— Ще пратя отец-епископ Белами да поеме задълженията ми, но междувременно ти ще заемеш мястото ми тук.
— Да заема мястото ви?!
Крийган повдигна рамене, сякаш това не беше толкова важно, но уточни:
— Аз ще съм новият Велик майстор. — От начина, по който го каза, тя осъзна, че е предрешено. Той я погледна и се усмихна. — Решението бе взето отдавна. Ето защо ще проводя Белами веднага след края на събранието и ти ще се върнеш към задълженията си — ще пратя по него нови заповеди за теб. Дотогава ти отговаряш тук за всичко.
— Но защо аз? — попита тя тихо.
— Ти си единствената, на която мога да се доверя, Сандрина. — Той се върна и седна зад бюрото. — Малко са тези, които знаят какво става. Ще ти оставя списък с имена. Не вярвай на никого извън този списък. Ти си извоюва тази чест, като едва не загина. Важното е, че успя да запазиш присъствие на духа и в най-трудните моменти.
— А върховната жрица? — попита тя.
Крийган се усмихна.
— Ще възрази, разбира се, но тя няма тежест в Ордена, затова ще се усмихна, ще кимна и ще й предложа да си събере багажа, ако иска да пътува с мен за Саладор.
Сандрина кимна. Върховната жрица Селдон имаше свои амбиции и със сигурност би искала да бъде избрана за върховна жрица на Великия храм, когато дойде време за това.
— Предполагам, че скоро ще забрави за теб и ще започне да ми се подмазва, както прави винаги, когато пътуваме заедно.
Сандрина не можа да сдържи усмивката си. Върховната жрица сигурно бе доволна, че Крийган напуска Крондор, но от друга страна, на новия си пост — на върха на йерархията в Ордена, — той щеше да е най-важният глас и несъмнено щеше да окаже влияние за следващия избор, когато дойдеше време сегашната върховна жрица да се оттегли.
— Достатъчно е да я навестиш за кратко, колкото да й изкажеш почитанията си, и ще те посъветвам да го направиш още сега, преди да я осведомя за повишението ти.
— Повишение?
— Разбира се. Не мога да оставя един Непреклонен рицар да управлява Ордена в Западните владения. От този момент те повишавам в сержант-непреклонник на Ордена, но ще носиш служебния ранг адьовер. Това е стара титла, която използваме рядко, ала все още се приема. Така че официалната ти титла ще е адьовер-сержант-непреклонник. Когато пристигне Белами, ще останеш само сержант.
Тя се опита да прикрие усмивката си.
— Сержант като всички останали — рече той.
По правило Непреклонните рицари трябваше да служат поне двайсет години, за да бъдат повишени в сержанти. Малцина обаче доживяваха този момент. Тя бе сигурна, че не само е най-младият сержант в Ордена, но вероятно и в цялата негова история.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да не ви разочаровам, отче-епископе.
— Ако имаше и минимална възможност да не го направиш, щях да дам поста на някой друг — отвърна Крийган. — А сега иди да навестиш върховната жрица, после хапни и си почини. Защото скоро ще откриеш, че новата ти служба не е толкова лесна, колкото си мислиш. — Посочи купчината книжа и добави: — Повече мъже са били побеждавани от бумащина, отколкото от стомана. — Махна с ръка, за да й покаже, че е свободна, и Сандрина стана, поклони се и излезе.
При други обстоятелства щеше да е вдъхновена от повишението, защото това би било ясен знак, че Богинята смята службата й за ползотворна. Ала при сегашните новият пост не беше толкова дар, колкото бреме. Тя побърза да се поправи — щом Богинята е решила така, значи я смята за способна да се справи с подобно бреме.
И въпреки това стомахът й се свиваше тревожно. Май щеше да е добре да хапне нещо, преди да се яви пред върховната жрица.
Върховната жрица — както бе предвидил Крийган — беше погълната от подготовката си за заминаването за Саладор, където двамата с Крийган щяха да се качат на кораб за Риланон, за да присъстват на избора на новия Велик майстор на ордена Щит на слабите. Върховната жрица нямаше официални задължения, свързани с Ордена, но докато течеше изборът и следващата го церемония, всички останали щяха да се занимават с обичайните политически игри. Сандрина се радваше, че я оставят тук, макар и да й предаваха управлението на Ордена в Крондор, което означаваше и че ще носи отговорност за действията на Храма в Западните владения на Островното кралство.