След като най-сетне успя да похапне, Сандрина се върна в казармата и даде ризницата и дрехите си на един прислужник да ги почисти. По принцип предпочиташе сама да се грижи за бронята и оръжието си, но сега бе прекалено уморена. Отиде в банята и след като със задоволство установи, че е празна, се отдаде на пълно пречистване.
Докато си миеше косата, се замисли дали е натъжена от заминаването на Крийган. Повишението му бе почти предизвестено, но от друга страна, той щеше да й липсва.
Срещата с Амиранта след онази почти фатална атака срещу Острова на чародея бе пробудила в нея чувства, които предпочиташе да останат непокътнати. Крийган оказваше върху нея същия ефект. Но макар интимната й близост с Амиранта да бе нещо, което предпочиташе да не се е случвало, тя подозираше, че що се отнася до Крийган, нещата стоят различно.
Орденът не изискваше въздържание, макар че повечето хора, отдадени на една толкова възвишена кауза, по правило смятаха личните дела за второстепенни, но като жена в разцвета на силите си от време на време тя изпитваше определени нужди.
Никога не бе смятала семейството за божия благодат, особено предвид обстоятелствата, при които бе израснала, но понякога се чудеше какво ли е да си майка. Не знаеше нищо за отглеждането на деца — майка й бе пристрастена към наркотици, пиене и мъже, а постоянен баща не бе имала. Мъжете започнаха да се възползват от нея веднага щом гърдите й се наляха, с което само затвърдиха презрението й към тях.
Имаше двама мъже, към които изпитваше уважение — брат Матиас, който я бе спасил от кешийския роботърговец, и отец-епископ Крийган, който бе неин духовен наставник. Ала сега започваше да си мисли, че вероятно е бил нещо повече.
Имаше двама мъже, които би искала да види мъртви: изпеченият мошеник Джими Ръчицата, известен и като Джими Бързия, който държеше бордея, където тя работеше като високоплатена куртизанка още от съвсем малка и който я бе продал на кешиеца, и Амиранта. Последният я бе омаял, излъгал, използвал и след това изоставил, с което само бе дооформил представата й за преобладаващата част от мъжете.
Леко бодване в сърцето й подсказа, че всъщност не би искала Амиранта да е мъртъв, а по-скоро да й бе казал истината. Изпита съжаление още в мига, когато го удари и го повали на пода. По-добре да му беше казала, че я е наранил — само че това щеше да я накара да изглежда слаба.
Вдигна ведрото и изля водата върху насапунисаното си тяло, после се наведе, взе гребена и го прокара през дългата си коса. Водата беше гореща, но след наскоро преминалата буря въздухът хапеше и кожата й настръхна.
Реши да пропусне сауната и да се прибере в казармата. Облече дълга бяла риза и панталон и скоро след това се изтегна в леглото. Беше умряла за сън и едва ли щеше да се събуди, ако някой друг член на Ордена се прибере в спалното. Искаше само дълбок сън и никакви сънища.
На сутринта водената от върховната жрица и отец-епископа група пое за Саладор. Както бе казал Крийган, Селдон не преставаше да се умилква на бъдещия Велик майстор на Ордена и на моменти картината бе почти достойна за съжаление.
Когато се събуди, Сандрина откри до леглото си нова униформа и върху нея нов нагръдник с инкрустирана върху него емблема на корона, обозначаваща новия й ранг на сержант. Докато я оглеждаше, тя не можа да сдържи усмивката си. По природа не беше горделива, но сега този нов лъскав нагръдник пробуди суетата й.
Облече се и пропусна сутрешната закуска, за да успее да слезе навреме за отпътуването на отец-епископа.
Крийган се усмихна и положи ръка на рамото й.
— Сандрина, съдбата на Ордена на запад е в твои ръце. — Наведе се, за да не може никой да чуе думите му, и продължи:
— Оставих на бюрото един документ, който искам да прочетеш — всъщност това е докладът, който ми донесе ти. Вземи незабавно мерки по въпроса. Не ти казвам какво да правиш, това трябва да е твое решение.