И сякаш подтикнат от неочакван импулс, я целуна за сбогом, но се отдръпна достатъчно бързо, за да не подсили смущението й още повече.
— Нека Богинята е с теб — прошепна Крийган.
Гърлото й се сви и тя успя само да кимне. Все пак, докато той се качваше на коня, намери сили да отвърне на пожеланието:
— Нека Богинята е с теб, отче-епископе.
Върховната жрица се поклащаше малко неуверено на дребното конче, което бе избрала за пътуването си, и изглеждаше угрижена. Без съмнение би предпочела да пътува в носилка, ала необходимостта да е в Риланон в деня на избора отхвърляше възможността за по-удобен транспорт.
Веднага щом групата излезе през портата Сандрина забърза към канцеларията на Крийган. На бюрото му лежаха две писма и пакетът, който тя бе донесла от Дърбин.
Тя погледна първия документ, върху който бе изписано нейното име. Отвори го и прочете:
„Сандрина, ако го позволи Богинята, ще се срещнем отново. Доверявам ти се напълно и съм сигурен, че ще се справиш със задълженията, които ти прехвърлям, така, както бих се справил и аз самият. Оставям ти списък на хората, на които можеш да разчиташ — тя знаеше, че има предвид тези, които се ползваха с доверието на Конклава, — и доклад, с който трябва да се запознаеш веднага. Нека Богинята е с теб.“
Беше подписано само „Крийган“.
Тя прегледа списъка, в който имаше общо пет имена. Четирима бяха свещеници, петият бе секретарят, назначен на служба в канцеларията — това бяха всички членове на Щит на слабите, които очевидно знаеха за Конклава на сенките.
Някой влезе и тя вдигна глава. Беше един от хората в списъка — брат Уилоби. На закръгленото му лице сякаш бе застинало вечно загрижено изражение.
— Сестро? — каза той. — С какво мога да ви бъда полезен?
Тя седна в креслото на Крийган и отвърна:
— Ще ти кажа, когато възникне тази необходимост, братко.
— Ще чакам отвън, докато ви потрябвам — отвърна той. За разлика от рицарите, свещенослужителите от Ордена работеха в храмовете, но не принадлежаха към чиновническото съсловие. Това бяха мъже и жени, пожелали да служат на Богинята, но открили, че нямат нужните физически сили и умения да го вършат с оръжие в ръка. Подобно на повечето рицари, Сандрина не гледаше на тях с особено уважение, макар да подозираше, че отношението й ще се промени, след като видя купищата документи, натрупани върху бюрото, за да бъдат прегледани.
Взе списъка с имена и го прибра. Беше ги запомнила и щеше да го изгори по-късно.
После разлисти доклада, оставен й от непознатия благородник, и го зачете. Остави го, взе го отново и го зачете пак.
Малко по-късно се обърна към вратата и извика:
— Уилоби!
Той се отзова веднага.
— Да, сестро?
— Три неща. Първо, имам ли заместник?
Въпросът, изглежда, го изненада, тъй като тя бе заместникът на отец-епископът.
— Ъ-ъ, не — рече той. — Искам да кажа, вие сте заместник, но сега, след като отец-епископът замина… тоест, ъ-ъ, той не е назначил друг да замества вас.
— Добре — заяви тя. — В такъв случай от този момент ти си моят заместник.
Той премигна, но отвърна:
— Щом така нареждате.
— Да, така нареждам. И тъй като сега аз съм най-старшият офицер от Ордена на запад от Малаков брод, можеш да си сигурен, че имам това право. — Мъжът на прага кимна повторно, макар все още да изглеждаше смутен. — Второ: да приготвят коня ми и провизии за една седмица.
— Конят ви? — повтори мъжът.
— Да — потвърди Сандрина. — Още днес заминавам по важна задача.
— Но кой… — почна той, после видя, че е втренчила поглед в него.
— Ти ще си старши, докато аз отсъствам.
— Аз? — Той отвори уста сякаш да възрази, но кимна и каза: — Ще наредя да приготвят коня ви, сестро.
Тя го изчака да излезе и едва тогава си позволи да изругае.
— Ах, ти, негодник мръсен.
Говореше на Крийган. Беше сбъркала целувката му със знак за стаена страст, каквато смяташе, че тлее между тях от години, но след като прочете доклада, се отказа от тази мисъл. Това бе само целувка на извинение.
„И освен това той не ми каза какво би направил по въпроса“.
Нямаше друг избор, освен да постъпи така, както смяташе за необходимо — да замине сама на мисия, която би могла да й коства живота.
Като ругаеше злощастията, които й носеха мъжете в този живот, тя тръгна към оръжейната, за да провери дали новият й ранг не й осигурява поне по-добра броня и оръжия.