4.
Магия на смъртта
Пъг вдигна ръка.
Двамата облечени в черни брони стражници при вратите на древния замък се стреснаха, когато във въздуха пред тях изникнаха трима мъже.
— Идваме да се срещнем с върховния жрец — заяви Пъг.
Амиранта погледна обсипаното с ярки звезди небе и попита:
— Някъде на изток сме, нали?
— В Риланон — рече Джим. — Това е храмът на Лимс-Крагма.
— Съвсем обяснимо — промърмори Амиранта.
На цялата планета Мидкемия никой не знаеше повече за смъртта и мъртвите от върховния жрец на Богинята на смъртта.
Двамата стражи изглеждаха обезпокоени от внезапната поява на тримата мъже, но от тях се искаше да охраняват портала само в случай на открита атака. Обикновено заниманията им се свеждаха до това да подканят пристигащите да отправят молитви към наскоро преселилите се в света на мъртвите. След още няколко секунди объркване единият махна на Пъг, че той и спътниците му могат да влязат.
Прекосиха просторното преддверие, украсено с фрески на Богинята на смъртта. Рисунки изобразяваха последния съдник на всеки простосмъртен като топло, добронамерено същество, което ги посреща с разтворени обятия в просторната зала на главната катедрала. От двете страни бяха поставени скамейки за молещите се и благоверните, а на стената отзад върху рафтове мъждукаха стотици свещи — пламъчето на всяка трябваше да осветява пътя на скъпия покойник към приемната на Лимс-Крагма.
Пъг спря за миг да погледне статуята на богинята в центъра на катедралата — беше висока дванайсет стъпки и бе протегнала ръка в приветствен жест, а в другата държеше сребърна мрежа. Символизмът бе повече от очевиден: никой не може да избяга от мрежата, но всички се приемат еднакво. Що се отнася до Пъг, той намираше внушението за иронично, може би защото досега бе проявил завидни умения да избягва срещата си с богинята, макар че сключената с нея сделка вече започваше да оказва своето влияние върху ума и сърцето му.
Трима свещеници се молеха пред статуята. Единият се обърна и се надигна.
— Пъг? Какво те води насам?
— Трябва да говоря с върховния жрец Марлуки — отвърна Пъг. — Въпросът е спешен.
— Че кога не е? — попита сухо свещеникът. — Но съм сигурен, че Светият отец ще се съгласи с теб. Последвайте ме.
Поведе ги покрай статуята до една малка вратичка, отвори я, покани ги да влязат и ги последва, като затвори вратата.
Преведе ги по дълъг коридор до голямо помещение без никаква украса. Единственото обзавеждане бяха няколко стола и проста дървена маса.
— Ще уведомя върховния жрец, че сте тук.
В този момент отсрещната врата се отвори и в помещението пристъпи възрастен човек с черна роба.
— Той вече знае — каза влезлият. — Можеш да ни оставиш сами.
Беше висок и слаб, почти мършав, с рядка побеляла коса, но в черните му очи блещукаше проницателност и на устните му трептеше усмивка.
Щом младият прелат излезе, мъжът подаде ръка на Пъг и се здрависа.
— Сякаш би могъл да се появиш в моя храм, без да разбера. — Сетне добави: — А, Джим Трепалото! Или може би днес си барон Джеймс?
Джим също му подаде ръка.
— Днес съм Джим.
— А кой е този? — Старецът кимна към третия от новодошлите.
— Амиранта, чародей от Сатумбрия — представи го Пъг.
Върховният жрец повдигна вежди.
— Чародей! — Седна веднага щом останалите се настаниха. — Поръчах да донесат вино и храна, ако сте гладни.
Джим кимна в знак на одобрение.
Без да сваля очи от Амиранта, върховният жрец продължи:
— Ще продължим сериозния разговор, след като прислужникът си тръгне. А дотогава нека се опознаем по-добре. Смятах, че Сатумбрия е била унищожена.
— Всички, освен мен — рече с привидно безразличие Амиранта. — Е, народът ни и без това не бе многоброен. Няколко селца, разпръснати из северните степи на Новиндус. Армията на Изумрудената кралица сложи край на нашето съществуване.
— Да… — въздъхна върховният жрец и в този момент се появи слугата. Всички замълчаха, докато им поднасяше храна и вино, а когато излезе, върховният жрец погледна Пъг и рече:
— Годините се търкалят една след друга, а ти си все същият. — Обърна се към Амиранта: — Когато за пръв път се срещнах с нашия общ приятел, бях млад свещеник, току-що ръкоположен, и служех в храма в Крондор. Докато пребивавах тук, Пъг имаше няколко срещи с върховната жрица. — Сведе натъжено глава. — Чудесна жена, наистина, особено след като я опознаеш по-добре. Тя бе мой духовен наставник. Заради нея сега нося бремето на тази служба. — Отново погледна Амиранта. — Предполагам, че ще си е все същият, когато дойде и моят час да се изправя пред Богинята.