— Защо? — попита Пъг.
Амиранта отпи глътка вино и отвърна:
— Защото Беласко би предпочел смъртта пред това да служи на някого или на нещо.
— Има и още — рече върховният жрец и това не беше въпрос.
— Беласко би се въздържал да прибягва до всякакъв вид магия на смъртта. Това е една от загадките на света: магията на смъртта не се прилага от тези, които се съюзяват с демони.
Пъг внезапно вдигна заинтригувано вежди. Изглеждаше така, сякаш се готви да каже или попита нещо, но вместо това рече:
— Продължавай.
— Свети отче — заговори Амиранта, — какво е приложението на магията на смъртта?
Пъг осъзна, че Амиранта задава този въпрос, за да може по-добре да изложи тезата си.
— Това е сквернословие — отвърна прелатът. — Магията на смъртта и некромантията са погрешни наименования за най-нечистата форма на магията на живота. В момента на смъртта, когато животът напуска празната обвивка на нашите тела, се освобождава енергия. Тази енергия, наричана от някои анима, а от други душа, е фундаменталната сърцевина на съществуванието. Телата ни са преходни и обречени на разпад, но живителната сила е вечна. — Той вдигна пръст, за да подчертае думите си. — Освен… освен ако нещо не попречи на споменатата енергия да се прехвърли в залата на нашата богиня.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, свети отче — каза Амиранта, — но въпросът ми беше какво може да се направи с тази енергия, ако бъде впримчена, заловена или обсебена от някого?
Върховният жрец помълча малко, после отвърна:
— Чудесен въпрос, само че е отвъд пределите на познанията ми. Оскъдната ни информация за некромантията е събирана предимно чрез наблюдения, защото да се попречи на душата да се върне, за да бъде съдена, ще е поругаване на нашата Господарка. — Той се завъртя на стола и извика: — Грегори!
Миг по-късно на вратата се появи слугата и жрецът му каза:
— Повикай сестра Макела.
Грегори се поклони и излезе, а върховният жрец продължи:
— Макела е нашата архиваторка. Ако тя не знае нищо по въпроса, няма от кого другиго да научим.
— Вече претърсих архивите на Ишапианското абатство в Това, което беше Сарт — заяви Амиранта.
Старият прелат се усмихна и поклати глава.
— Ишапианците са благороден орден и ние ги почитаме дълбоко, но въпреки авторитета и познанията им от време на време те проявяват склонност към суета. Библиотеката им е забележителна, но не и изчерпателна. Не всеки том намира пътя си към нея.
— Но пък попада във вашата? — попита Джим.
Върховният жрец се усмихна още по-широко и отвърна:
— Всички ние си имаме свои прерогативи. Нашите открития остават наши, докато не решим да ги споделим с някой друг. — После изражението му стана сериозно. — А голяма част от познанията, които предпочитаме да не споделяме, касаят обсъжданите в момента въпроси. Има неща, които е по-добре да бъдат запазени в тайна от и при тези, които ги разбират най-добре. — Обърна се към Амиранта. — Докато чакаме, защо не продължиш с другите въпроси, за които искаше да говорим?
— Наистина сте проницателен, свети отче. Вероятно заради невежеството ми относно природата и предназначението на магията на смъртта, както я наричате вие, или „обсебването“ на живителната сила, никога досега не съм намирал каквато и да било връзка между нея и демонските царства в моите изследвания.
Пъг се наведе напред.
— Има нещо в миналото ми, което бих искал да споделя. — Огледа тримата мъже и продължи: — Когато армията на Изумрудената кралица отплава от Новиндус, за да завладее Островното кралство и да опустоши Крондор, един демон на име Джакан се преобрази в облика на кралицата.
Амиранта наклони глава, замислен над думите на Пъг.
— Но това, което остана неизвестно за всички, освен за неколцина от нас е… — Пъг се поколеба за миг, осъзнал, че неговата починала съпруга Миранда беше сред хората, присъствали на споменатите събития, и от тази мисъл сърцето му се сви. — Та исках да кажа, че това не бе обикновен завоевателен поход, а по-скоро мащабно нападение, с цел да се достигне град Сетанон.