Джим смръщи вежди.
— Защо? Сетанон е бил изоставен още след края на Великото въстание. Там няма нищо.
— Дори вашите архиви не съдържат подробни данни за това, което се е случило там, под стария град, след битката за Кошмарен рид — рече Пъг. — По време на Войните на хаоса Властелините на дракони изработили един могъщ амулет, Камъка на живота. Никога не съм имал възможност да го изуча както трябва, смяташе се за твърде опасен, затова го оставихме… — той се поколеба дали е разумно да разкрива точното местонахождение на Оракула на Аал и реши да не обременява събеседниците си с подобна информация — скрит в една дълбока пещера под града. — Погледна Светия отец и продължи: — Но аз смятам, че Камъкът на живота е бил изработен от пленена живителна сила, както ти ни я описа.
Върховният жрец изсумтя възбудено.
— Тези ишапианци! Знаех, че крият нещо от нас. От много отдавна изпитваме жив интерес към това, което се е случило в Сетанон в края на Великото въстание и защо крал Луам така и не се опита да построи наново града. Според официалното обяснение той вече не бил важна транспортна спирка, а според слуховете пък бил прокълнат… — Поклати глава и въздъхна.
— Ишапианците знаят само това, което им казахме ние — посочи Пъг. — А ние знаехме само, че Камъкът на живота е хранилище на огромна сила, към което се стремеше демонът Джакан.
— Но защо? — попита Амиранта. — Каква полза може да има един демон от подобен предмет, та бил той и изпълнен със сила?
— Ако разберем това — отвърна върховният жрец Марлуки, — ще узнаем и защо безумният ти брат е толкова увлечен по кланета и мъртвешки заклинания и какво общо има това с демона, комуто служи.
Амиранта се облегна обезсърчено назад.
— Може би. Но не мисля, че ще успеем.
— Защо? — попита Пъг.
— Нека помисля малко, преди да ви споделя разсъжденията си — отвърна чародеят.
— Можем ли ние… искам да кажа ти — би ли могъл да изследваш Камъка на живота сега? — попита Джим.
Пъг поклати отрицателно глава.
— Беше разрушен, преди демонът да го достигне.
— Разрушен? — изненада се върховният жрец.
Пъг разпери ръце в успокояващ жест.
— Може би не избрах точната дума. Калис, синът на елфската кралица, успя да освободи пленената вътре живителна сила, като неутрализира сковаващата го магия.
При тази новина върховният жрец се оживи.
— Прекрасно. Душите са били освободени, за да продължат пътуването си към нашата Господарка! — Втренчи поглед в Пъг. — Как изглеждаше?
— Трудно е да се опише, свети отче. Камъкът на живота беше като пулсиращ със зеленикава светлина кристал, но когато се… разтвори… отвътре във всички посоки лумнаха зелени пламъци.
Върховният жрец се облегна назад и рече:
— В цялата история на нашия храм няма документиран друг подобен епизод на действителен преход. В най-добрия случай нашите братя и сестри са наблюдавали едва доловимо зеленикаво сияние. — Въздъхна недоволно. — Толкова малко са реалните изяви на това, което вършим. Тези от нас, които са били благословени с посещение от Богинята… — Той взе чашата си и отпи. — Понякога е трудно да убедиш правоверните. Малцина са били свидетели на истинско божествено явление.
Пъг овладя желанието си да сподели, че лично на него му е писнало от божествени явления. Няколкото срещи с Богинята на смъртта Лимс-Крагма и Банат, Бога на крадците и лъжците, го бяха убедили, че боговете са истински като стола, на който седи. Вярата му никога не бе подлагана на съмнение, но понякога се чувстваше като тяхно творение и тази мисъл нерядко оставяше в устата му неприятен вкус, който се задържаше твърде дълго.
Вратата се отвори и влезе възрастна жена с дрехи на свещенослужителка, следвана от по-млада в същите одежди.
— Викали сте ме, свети отче?
— Сестра Микела, нуждаем се от вашите знания.
— На ваше разположение съм — рече тя, докато Джим се надигаше да й предложи стола си. Тя се усмихна, кимна в знак на благодарност и седна. Беше стара почти колкото върховния жрец и изглеждаше слаба като него, но имаше същия жив поглед.
Върховният жрец я запозна накратко с темата на дискусията и след като приключи, попита: