— За какво говориш? — попита Пъг.
— За твоите Демонски братя, разбира се! Според инвентарния списък на донесената плячка по-голямата част от книгите са били отнети от „фратери демоникус“, което е квегански израз за „демонски братя“.
— Некромантите? — попита Пъг.
— Име, което не се използва много често — отвърна брат Виктор. — Има и още.
— Още? — попита Магнус, преди Джим да произнесе същото.
— Названието на една от книгите… По онова време легионерите не са били по-грамотни от обикновените кешийски воини — както и сега. Офицерите им можели да четат и пишат — което се изисквало, за да могат да получават и пращат заповеди и доклади, — но не и войниците. Този списък вероятно е бил съставен от сравнително необразован офицер или вероятно задачата е била възложена на войник с известни познания в четмото и писмото. Така или иначе заглавието, което са преписали, е „Либри Демоникус Амплус Тантус“, преведено като „Наистина голяма демонична книга“.
Амиранта се разсмя.
— Знам сравнително добре квегански, но този израз е доста чудат.
— Той е на четиристотин години. В началото предположих, че писарят не е разбрал, че „амплус“ и „тантус“ имат сходно значение — „изобилен“ и „голям“, — но сега ми хрумва, че нашият неизвестен и не особено грамотен писар просто се е опитвал да предаде два от аспектите на книгата — че представлява доста голям том и че същевременно е много важна. „Тантус“ може да означава „с особено големи размери“, но „амплус“ може да се чете като „с особена важност“ и същевременно да значи „изобилен“. Така че, предполагам, ще искате да се консултирате с тази много голяма и много важна книга, посветена на демоните, написана преди четиристотин години от некромант.
— И дали тази книга е тук? — попита Амиранта.
— Не — отвърна брат Виктор и на лицето му се изписа съжаление. — Ще ми се да я имахме. Би било невероятно.
— Но знаеш къде може да бъде намерена? — подхвърли Магнус.
Монахът кимна.
— Вярно е, че тя все още съществува.
— Вероятно в Имперската библиотека в Квег? — попита Магнус.
— Ако книгата е останала сред плячката, отнесена от легионерите, и ако не са я взели от библиотеката, когато кешийците са напуснали… — поде замислено Пъг и се почеса с пръст по брадичката. — Възможно е. Когато са се оттегляли на юг, са взели злато и скъпоценности, но книги и свитъци? Съмнявам се.
Брат Виктор се надигна.
— Време е да ви напускам, защото наближи часът за вечерната молитва. Предполагам, че можете сами да намерите обратния път? — Изражението му подсказваше, че се шегува.
— Можем — кимна Пъг. — Благодаря ти, приятелю.
— Аз ти благодаря за всичко, което ни даде. Малцина имат представа колко много сме ти задължени, Пъг. До нови срещи — завърши той и излезе.
— Имаме нов проблем, татко — обади се Магнус.
— Зная — отвърна Пъг. Обърна се към Джим и продължи: — Квег е единственият двор, където нямаме приятели.
Джим въздъхна; досещаше се какво ще последва.
— Мислех, че имате агенти, или поне приятели навсякъде.
— За нас Квег няма стратегическо значение. По време на нашествието на Изумрудената кралица фалшифицирахме определена информация и те си помислиха, че нападат чужд търговски флот, а вместо това се натъкнаха на нейната армада, половината кешийски имперски флот и кралската флотилия. Тъй като не искаха да нападат кораби на народи, с които са в мир, плячкосаха няколко съда, на които вместо съкровища имаше гневни войници. Оттогава не вярват особено на сведения, идещи от непроверени източници. До такава степен, че се противопоставят твърдо на всеки опит да се проникне в тяхното разузнаване.
— Зная — каза Джим. — Имам същия проблем.
— А Кеш? — попита Магнус. — Те нямат ли си някой полезен човек в Квеганския двор?
Джим отново поклати глава.
— Не, и това никак не им се нрави. Ако Квег нямаше толкова мощен флот, щеше отдавна да е погълнат от Империята или завладян от Кралството. На острова няма кой знае какво за завладяване, но ако за теб, Пъг, квеганците не са от стратегическо значение, контролът върху Квег би осигурил важно предимство за Кеш или Кралството.