— Тъкмо заради това никой от тях не позволява на другия да разшири влиянието си — отбеляза Магнус.
— Да се върнем на темата — рече Амиранта. — Ако нямаш човек, на когото да разчиташ, как предлагаш да потърсим интересуващата ни книга? — Той се усмихна сухо. — Или може би смяташ да се появим там и да започнем да ровим из библиотеката?
За миг Пъг придоби замислен вид, сетне рече:
— Хъм, това не е чак толкова лошо предложение.
— Какво? — Джим почти подскочи. — Мислех си, че ще ме помолиш да доплувам до брега, да се промъкна в библиотеката и да открадна книгата.
— Не — рече Пъг, изглеждаше леко развеселен от предложението. — Ще използваш влиянието си, за да накараш принца на Крондор да те прати там с трима съветници — тоест нас тримата. Научна делегация, търсеща сведения относно историята на Кралството — което ще погъделичка суетата на Квег, особено след като им обясниш, че по този начин величавото им минало завинаги ще залегне във вашите хроники. След това ще помолиш тримата учени да се поровят няколко дни в томовете на Имперската библиотека.
На лицето на Джим се смени цяла гама от чувства — съмнение, съгласие, дори радост.
— Да погъделичкаме суетата им!
— Именно — потвърди Пъг. — После, ако установим, че книгата е при тях, ти ще се промъкнеш в библиотеката и ще я откраднеш.
Джим завъртя очи.
— Не може ли просто да я прочетем, докато сме там?
— Не — отвърна Амиранта. — Ще трябва да я изучим внимателно, а това отнема седмици. Написана е на някакъв древен вариант на кешийския и ще се наложи да потърсим някой книжник, който го познава.
— Ами ако квеганците се заинтересуват защо се занимаваме с някакъв старинен текст за демони, когато би трябвало да се интересуваме от тяхната история? — попита Магнус.
— Може би ще е добре — рече Амиранта, — ако успееш да убедиш Звездния елф да позволи на техния Укротител на демони да ни посети, след като сложим ръка на книгата. — Поклати глава, сякаш му беше неприятно да го признава, и продължи: — Той знае доста неща, които аз не знам. Разкрих му няколко трика, докато бяхме на острова, но мисля, че ще работим по-бързо, ако Гуламендис е с нас.
Пъг погледна Магнус.
— Някакви сведения от таределите?
Магнус поклати глава.
— Само чрез Томас. Той и кралицата все още поддържат връзка с лорд-регента, но знаеш, че елфите не са същества, склонни да прибързват.
— Да, добре ми е известно — потвърди Пъг. — Нека първо да видим дали ще успеем да вземем книгата. — Обърна се към Джим. — Ще се справиш ли?
— Разбира се, че ще се справя. Нашият принц не се интересува особено от политиката. Предпочита да ходи на лов, да пие, да гони момите и оставя на мен да го убеждавам, че всичко е наред. След това праща успокоителни доклади на краля, че на запад няма проблеми. Ще накарам моя писар да състави писмото до императора на Квег и… принцът ще го подпише. Ако вярвате, че това ще ни помогне, мога дори да използвам кралския печат от някой от документите, пристигнали от краля.
— Фалшификат? — попита Пъг с нескрито уважение. — Нямат ли предел мошеническите ти умения?
— Имам си някои ограничения — рече Джим с привидна скромност. — Ще ми трябват една-две седмици, така че колкото по-рано започнем, толкова по-бързо ще е свършена работата.
— Добре — рече Пъг. — Магнус, ако обичаш, върни ни на острова, а Джим откарай в Крондор.
Докато се готвеха за прехвърляне на Острова на чародея, Амиранта подхвърли:
— Чудя се как ли се справят онзи елф, дето си пада по демони, и брат му.
6.
Оцелели
Демоните започнаха атака.
Гуламендис дръпна назад ръка, присвил вежди съсредоточено, и хвърли поглед към брат си. Ларомендис беше изфабрикувал илюзия за боен демон, целият от нокти, зъби, мускули като желязо и кожа, наподобяваща драконови люспи. Като пренебрегнаха далеч по-малко опасните таределски магьосници, трите демона се нахвърлиха върху най-очевидната заплаха. Тяхната логика бе проста: първо се премахва най-опасният противник, после насочваш вниманието си към следващия в йерархията. Логиката не бе силната страна на повечето демони, най-често от тях се очакваше да открият жертвата и да я погнат към мястото, където дебнеха в засада техните демонски капитани. Всичко, което виждаха сега, бе непознат, враждебен на вид демон, който не беше от техния клан, и те дори за миг не се замислиха колко странна е ситуацията.