Докато вярваха в илюзията, създадена от Лорамендис, те жадуваха единствено да се нахвърлят върху противника и да го разкъсат. От горчив опит Гуламендис обаче знаеше, че фантомът ще се задържи само няколко секунди, преди истинските демони да разпознаят с какво си имат работа. Ларомендис никога досега не бе подушвал демон, нито бе усещал магичната му аура и затова тези съставки липсваха в илюзията; и веднага щом демоните усетеха измамата, двамата магьосници щяха да са следващата им цел.
Гуламендис бе вдигнал пръчицата в готовност. Пръчицата беше истинско съкровище: бе придобита чрез измама и подкуп и бе част от резервите, които елфите бяха докарали от Андкардия в Е’бар, града, построен на древната планета, наричана Роден дом.
Пръчицата бе единственото средство, благодарение на което братята бяха оцелели през последните няколко дни, вероятно за огромно неудоволствие на лорд-регента и членовете на Събора, които биха предпочели да ги видят мъртви. Само Тандареи, новият маг-учен на таределите, бе благоразположен към Укротителя на демони и магьосника, но той не беше достатъчно силен, за да попречи да бъдат пратени на Разпределителен свят.
Бяха заели относително отбранителна позиция — в една задънена уличка сред изоставени фамилни къщи. За да се възползват по-добре от тесния проход, бяха заложили поредица предупредителни заклинания. Така поне си осигуриха известно време, за да могат да си починат. Заповедта им бе да останат тук, докато бъдат повикани обратно на Мидкемия, ала и двамата знаеха, че това едва ли ще стане, и затова бяха избрали скривалище, където да отблъскват атаките на демоните, ако те случайно ги открият.
Тримата, които в момента се биеха с фантома на Ларомендис, бяха сравнително дребни, от типа, с който братята биха се справили с една ръка, без да отвличат вниманието си от нещо по-важно.
За трети път прибягваха до тази схема: предишните два пъти се оказаха полезен урок за това как да усъвършенстват илюзията и да се подготвят за мига, когато самите те ще встъпят в бой с демоните.
Гуламендис откъсна за миг поглед от битката. Брат му поддържаше илюзията и Укротителят на демони се огледа за някоя неочаквана атака, докато стояха на открито насред уличката.
Мярна нещо зад трите демона, близо до входа към малката улица. Надяваше се, че там може да са се спотаили други елфи, в очакване да чуят зова, на който той и брат му почти не се надяваха.
Разпределителен свят бе мястото, където се събираха порталите — същите, които хората наричаха разломи между световете. В древни времена, по причини, които сега можеха да бъдат оценени само като връх на предвидливостта, лорд-регентът бе наредил на всеки свят да има само по един портал, който да осигурява достъп до тази планета. На нея живееха не повече от хиляда елфи, колкото да се грижат за поддържането на порталите.
Порталът за Андкардия бе затворен много отдавна. В момента на Разпределителен свят функционираше само един портал за света Локре-Амар, а оттам обратно за Е’бар. След като се затвореше и този портал, всякакъв достъп за демоните до Мидкемия щеше да бъде преустановен — поне през порталите, за които знаеха таределите. И ако братята не успееха да задържат демоните, които върлуваха из този свят, и да им попречат да достигнат последния разлом, двамата щяха да останат тук завинаги в компанията на жадни за кръв същества.
Ала Гуламендис познаваше достатъчно добре демоните, за да прецени, че срещу тях са изправени твърде много, за да могат да оцелеят.
В този момент фантомът се разпадна и Гуламендис протегна пръчицата. Сфера от сребриста светлина с розови нишки излетя от върха й, полетя към демоните и веднага щом докосна телата им те се разтрепериха, паднаха в краката на Ларомендис и се загърчиха.
Братята знаеха, че трябва да действат бързо.
В началото използваха срещу демоните само пръчицата, но тъй като чудовищата се възстановяваха бързо, се налагаше да им режат гърлата. Гуламендис, който предпочиташе магичните способи, въздъхна, примирен с мисълта, че засега това е най-подходящият метод. Демоничната субстанция щеше да се върне обратно в тяхното царство, но доколкото знаеха, порталът за демонското царство бе затворен и по времето, когато тези тримата се преродяха, двамата братя вече трябваше да са решили проблема с бягството от този свят.
Всичко приключи за броени секунди. Двамата високи елфи бяха опръскани целите с демонска кръв, очите им сълзяха от тежката миризма и серните изпарения.