— Е, спечелихме няколко минути — рече Ларомендис.
Брат му кимна.
— Усещам още демони на юг, но няма да дойдат насам. Може би сега е моментът да се погрижим за нашето бягство.
— Накъде? — попита Ларомендис.
И двамата бяха високи, почти седем стъпки, но имаха същи те пропорции като по-дребните елфи. Масивните им плещи се събираха в тесен кръст над яките им бедра. Нито един от двамата не беше воин по призвание или по желание, но и двамата се бяха научили да убиват и бяха придобили голям опит в това изкуство. То бе помогнало на Гуламендис да разбере по-добре слабостите на демоните и той не пропускаше да споделя наученото с брат си.
— Нататък. — Гуламендис посочи на североизток. — Там трябва да има алея, водеща към по-широка улица. И пак там някъде ще е последният портал.
— Мислех, че е в обратната посока. — Ларомендис посочи на северозапад.
Брат му се усмихна.
— Така смятат и всички останали.
— Имаш ли план?
— Винаги имам — отвърна брат му и забърза напред.
Малкият град, дом на елфите пазачи, чиято задача бе да се грижат за порталите, не би трябвало да затруднява ориентирането при нормални условия, но нашествието на Демонския легион едва ли можеше да се определи като „нормални условия“.
Вървяха бързо между сградите, като спираха на всеки ъгъл, за да се уверят, че не ги следят. Имаше един вид дребни демони, които умееха да се крият добре, но изострената чувствителност на Гуламендис към демонично присъствие обикновено му помагаше да ги засече от разстояние.
Стигнаха последния открит участък преди постройката, в която се намираше разпределителният портал, и Ларомендис изруга.
— Прилепи! — И посочи кръжащите в небето десетина летящи демона.
— Не можеш ли да направиш нещо? — попита Гуламендис.
— Ужасно се изморих — оплака се брат му. — Все пак мисля, че ще успея да им отклоня вниманието поне за кратко. Дай ми малко време да се подготвя.
Затвори очи, събра последните си сили и изведнъж в другия край на площада изникна илюзорен образ. Не беше толкова добър, колкото досегашните фантоми, нищо повече от трепкащо очертание между две от къщите, ала и това бе достатъчно да накара едно от летящите чудовища да изпищи и да се стрелне към него. Останалите го последваха и цялото ято се понесе към илюзията.
— Сега! — викна Ларомендис и двамата хукнаха към сградата, която Гуламендис бе посочил, и успяха да влязат.
— Сигурен ли си, че е тук? — попита Ларомендис тихо.
Брат му опря гръб на стената и приклекна и Ларомендис последва примера му.
— Макар че нямам навика да подслушвам, по случайност чух двама портални пазачи да разговарят за последния портал. Намира се в тази сграда и ще остане отворен, докато всички, които са в градчето, успеят да избягат.
Посочи една врата в дъното и двамата изтощени братя се отправиха нататък. Гуламендис затвори за миг очи, после каза:
— Не.
Брат му знаеше, че това означава, че не долавя демонично присъствие зад вратата.
Гуламендис я отвори и двамата продължиха бавно, тъй като тук липсваше осветлението, което обичайно се монтираше около порталите. В далечината видяха слаба светлина, която се превърна в линия покрай пода. Прекосиха помещението и стигнаха друга затворена врата.
Укротителят на демони спря отново, за да провери дали някой не се спотайва оттатък, после хвана дръжката и бутна масивната врата.
По пода се въргаляха трупове, всичко бе опръскано с толкова много кръв, че дори импрегнираната с магия дървена рамка на портала изглеждаше сякаш е боядисана в червено. Миризмата беше нетърпима.
Порталът бе изключен.
— Хъм, защо ли това не ме изненадва? — рече Гуламендис.
Брат му изпусна дълга, почти отчаяна въздишка и отвърна:
— Мен също. Тези негодници от Събора вероятно са решили, че могат и сами да се справят с проблемите и вече не се нуждаят от нас.
— За да не ги обвиняваме напразно, нека да кажем, че не са положили достатъчно усилия да се уверят, че сме получили сигнала навреме. Ако се съди по това, което виждаме, битката е била кратка и жестока.
Шум отзад ги накара да се извърнат с оголени кинжали, но вместо демон видяха друг елф, облечен с дрехи на портален пазач.
— Ранен съм — простена той; беше стиснал с лявата си ръка дясната.