Озоваха се под вода. За миг и двамата изпитаха объркване и прибягнаха до волята си, за да не вдъхват рефлексивно в дробовете си вода. Освен това беше тъмно.
Докато се бореше с нарастващата паника, Ларомендис осъзна, че не са твърде дълбоко. Можеше да го прецени по натиска на водата и благодарение на опита си от гмуркане за миди на младини. Изпусна малко въздух и усети мехурчетата да пълзят нагоре покрай лицето му. Сграбчи брат си за ръката, дръпна го и двамата заплуваха трескаво към повърхността.
Бяха само на десетина стъпки под водата, а се чувстваха сякаш са на сто. След миг и двамата изскочиха отгоре, поеха си шумно въздух и изплюха нагълтаната морска вода.
— Още… сме… живи — успя да произнесе Гуламендис.
Брат му се огледа и отвърна:
— Да. Още. Само че нямам представа къде сме.
— Това не е Родният дом — рече Гуламендис.
— Откъде знаеш?
— Демони. Усещам ги.
— Колко са?
— Много.
От гледна точка на седящ в лодка моряк вълните нямаше да са големи, ала за двамата плувци бе трудно да се ориентират, освен когато се озоваваха на гребена на някоя.
— Светлини! — извика Ларомендис.
— Къде? — попита брат му, докато се люшкаха надолу и сетне отново изплуваха нагоре.
— Натам — отвърна Ларомендис.
— Не виждам нищо. Тъмно е като в пещера.
— Прав си. — Едва успяваше да различи лицето на брат си. Но все пак беше леко осветено и Гуламендис се огледа да потърси източника на светлината.
Самотна луна плуваше в нощното небе, полумесец, закрит от бледа пелена.
— Пада мъгла.
— В такъв случай най-добре да се насочим към светлините, преди да са се скрили — предложи Гуламендис. — Води.
Братята не се отличаваха с особена физическа сила, но расата им притежаваше по-голяма мощ и издръжливост от тази на хората и дори на примитивните елфи на родната планета. И двамата бяха живели години наред на брега на океана и плуваха добре. И сега се наложи да разчитат на всичките си натрупани умения, за да оцелеят.
— Слушай — рече Гуламендис и спря.
— Какво?
— Чувам прибой.
— Добре. Вече почти не си чувствам тялото. Надявах се, че тези светлини са на сушата, а не на преминаващ кораб.
Без да кажат нищо повече, заплуваха към шума от прибоя.
След няколко минути излязоха изтощени на сушата. Брегът бе широк и нисък и те изпитаха облекчение, че поне е това са извадили късмет. Внезапен сблъсък със скали щеше да сложи злощастен край на бягството им.
— Къде се намираме според теб? — попита Ларомендис.
— Нямам представа, но с малко късмет може би ще разберем. Дори този свят вече да е завладян от Демонския легион, надявам се да намерим друг начин да се върнем у дома.
— Още като дете винаги гледаше позитивно на живота. Странно е, че това те доведе дотам да прекарваш времето си в тъмни пещери.
Брат му се опита да се разсмее, но нямаше сили дори за това.
— Виж там! — извика и посочи една светлинка на хълма над тях, преди отново да бъде закрита от мъглата.
— Предполагам, че са факли — прошепна Ларомендис.
— Без повече приказки двамата се заизкачваха мълчаливо и безшумно по склона. Подобно на всички свои сънародници притежаваха добро нощно зрение, но все пак се нуждаеха от известна светлина, за да се ориентират, и сребристата луна им я осигуряваше. Земята под краката им бе забулена от гъста мъгла и докато пристъпваха нагоре по тясната пътека, те внимаваха да избягват щръкналите камъни.
— Има доста демони наоколо — прошепна по някое време Гуламендис.
— Трябва да се отдалечим от брега — отвърна също шепнешком брат му. Ако наистина има демони, ще е добре да си намерим някое скривалище, докато преценим какво да правим нататък. Ти нали каза, че някои от прилепите могат да виждат в тъмното.
— Благодаря, че ми припомни — промърмори Укротителят на демони. — Но не всички и за щастие никой от тях не може да лети в мъгла, тъй като лесно ще се удари в нещо.
Докато се изкачваха, мъглата започна да се разсейва и след няколко минути се озоваха над нея. Небето от другата страна бе озарено от светлина и те инстинктивно приклекнаха, за да не ги забележат, ако наблизо има постове.
Погледнаха назад и едва различиха пътеката, по която се бяха изкатерили и която сега бе скрита под гъст слой мъгла. Влажният въздух откъм морето се задържаше от склона и мъглата бе непрогледна, но вероятно след изгрев-слънце щеше да се разсее.