Най-сетне стигнаха полянка със скална издатина в единия край. Надзърнаха иззад ръба и Гуламендис прошепна:
— Милостиви предци!
Докъдето стигаше поглед, блещукаха огньове, подредени в прави редици, както се устройват военните лагери. Между огньовете се виждаха налягали фигури. Укротителят на демони дръпна брат си за ръката.
Оттеглиха се назад и се прикриха между дърветата. Това бяха светлините, които бяха забелязали през нощта — не от един огън, а от стотици далечни огньове.
— Това е Легионът — прошепна Гуламендис.
— Къде ли се намираме? — попита Ларомендис, ала в същия миг осъзна, че въпросът му е глупав, защото нямаше как брат му да знае повече от него.
Спогледаха се. И двамата си мислеха едно и също — това беше някой от световете, които Демонският легион използваше за плацдарм. Демоните долу бяха армия, добре въоръжена и отдъхваща преди поредната атака. Скоро легионът щеше отново да потегли на път.
— Във всичко това има поне едно хубаво нещо — рече накрая Гуламендис.
— Сериозно? — отвърна брат му и почти се облещи от изненада.
— Щом са тук и вероятно се готвят да нападнат Родния свят, значи разполагат с начин да стигнат там.
— Демонски портал?
— Именно. Остава само да го намерим и да го използваме.
7.
Квег
Зазвучаха фанфари.
Джеймс Дашър Джеймисън — Трепалото, барон от двора на принца, специален емисар на Островното кралство, при случай дипломат и шпионин на постоянна практика, се обърна към спътниците си — Пъг, Магнус и Амиранта, облечени като книжници, със светлокафяви роби и сандали — и каза:
— Още веднъж.
Пъг се усмихна, но Магнус и Амиранта изглеждаха ядосани.
— Още веднъж — повтори Джим. — Тези отговори трябва да са първото, което ви идва наум, когато ви зададат неочаквани въпроси.
Пъг погледна сина си, сетне чародея и каза:
— Аз съм Ричард, историк от кралския двор в Риланон. Живея там от години. — Бе прекарал достатъчно дълго време в столицата, за да може с лекота да говори за хубостите й, а тамошният политически живот бе постоянна тема на разговор между четиримата, докато плаваха от Крондор за Квег.
— Аз съм неговият първи ученик Мартин — заговори Магнус. — Наскоро пристигнах в столицата и все още ми е трудно да привикна. — За разлика от баща си, Магнус бе прекарал сравнително малко време в Риланон, затова бяха подбрали за него друга легенда. — Произхождам от Ябон — добави той. Познаваше добре този район.
Бащата и синът погледнаха към Амиранта, който издекламира:
— Аз съм Амиранта, книжник от далечния град Махарта. Имам кралско поръчение от махараджата на Мубоя, подписано от генерал Каспар, първи министър на махараджата, с което съм пратен тук да събера сведения за народите на Триагия и да се запозная с историческите сведения по този въпрос.
— Опитай се да изглеждаш малко по-ентусиазиран — посъветва го Джим.
— Не трябва ли вече да се качваме на палубата? — попита Магнус.
Джим се усмихна.
— Според квеганския протокол трябва да ги накараме да чакат поне пет минути, още по-добре — десет. Квеганците са странни хора: те ценят високо самовъзвеличаването, до степен да смятат имперския кешийски двор за „дегенерирал“, и виждат в свое лице истинските наследници на всички великолепни имперски традиции. Биха изглеждали доста глупаво, ако не беше този неприятно голям флот, с който кръстосват непрестанно из Горчиво море. Това им печели уважението, което инак не заслужават. Позиция, която ги превръща в нещо като балансьор на силите в региона и им осигурява мир със съседите, но ако възникне причина Свободните градове, Кеш и Кралството да се обединят, с радост ще ги натикаме в морето. — Последните думи произнесе почти весело.
— И тогава ще избухне нова война за това кой да контролира острова — подхвърли намръщено Амиранта.
— О, не бих имал нищо против Пъг и приятелчетата му просто да го потопят. — Погледна магьосника. — Можете да го направите, нали?
Пъг поклати глава и предпочете да не отговаря.
— Имайте предвид, че не разполагаме с много време. Имперският архиватор ще е на наше разположение, но само за три дни. Трябва да откриете това, заради което сме тук, за два, защото ако ще се прокрадвам вътре и ще крада нещо, ми трябва време, за да подготвя операцията. — Джим въздъхна. — Може да не изпитвам угризения от това, че ще обирам квеганци, но не бих искал точно сега да предизвиквам война, още повече, когато сме на ръба на друга, много по-свирепа. Квеганците по природа са подозрителен народ и сигурно ще ви следят изкъсо, затова не забравяйте, че ви наблюдават, бъдете нащрек дори когато изглежда, сякаш сте сами. Напуснем ли тази каюта, всеки от нас ще играе ролята си на благородник или книжник. Ако имате въпроси, сега е моментът.