Никой не заговори: бяха преговаряли ролите си седем дни, докато плаваха от Крондор за Квег.
— В такъв случай — каза Джим и се надигна, — мисля, че накарахме квеганските благородници да чакат достатъчно дълго под горещото слънце. Да излезем и да се постараем да действаме дипломатично.
Пъг и двамата му спътници последваха Джим на палубата, където моряците на „Кралски делфин“ вече пристягаха въжетата. Дълъг мостик бе спуснат от долната палуба и Джим спря в драматичен жест в горния му край, преди да тръгне към кея.
Пъг не бе посещавал Квег близо век и се изненада от това колко малко се е променил.
Град Квег, столица на островната страна, носеща същото име, се състоеше от два града. Пред тях се простираха пристанищните съоръжения, бедняшкият квартал и голям брой дребни манифактурни предприятия — сушилни, кожарски фабрички, кланици, рибни пазари и ковачници. Въздухът бе изпълнен с тежката миризма на дим и сажди, глъчката бе почти оглушителна.
Улиците гъмжаха от работници, продавачи и търговци на риба. Нямаше много пътешественици — Квег не се смяташе за особено гостоприемна страна.
Горният град се издигаше по хълмовете над залива и над него доминираше императорският дворец, който блестеше ярко на слънцето, тъй като фасадата му бе от бял мрамор. В ясни дни това сияние можеше да се види далеч навътре в морето. Според Пъг обаче дворецът бе един от най-типичните примери за прахосничество и безвкусие в цяла Мидкемия.
На кея ги очакваше делегация от квегански официални представители. Нито един от тях не изглеждаше особено доволен от това задължение, но всички бяха изписали на лицата си широки усмивки и тази престорена добронамереност само подсилваше атмосферата на стаена неприязън. Носеха традиционни бели тоги, украсени с разноцветни ленти, които се спускаха от едното рамо. Тези с червените ленти бяха градски чиновници, докато със златистите представляваха самия император. Тъй като само един от тях имаше златна лента, Джим се насочи към него.
— Аз съм барон Джеймс от кралския двор в Риланон, а това са мои спътници.
— Аз съм лорд Меридиус — отвърна чиновникът, — канцлер на имперските архиви, и имам честа да ви посрещна с добре дошли. — Беше кръглолик, с широки плещи и яки мускули под пласта тлъстина.
Джим пое протегнатата му ръка и рече:
— Благодаря на Негово императорско величество за любезното съгласие да ни разреши достъпа до вашите архиви. Особено в светлината на кратките срокове, в които бе изпратена нашата молба.
— Наистина е необичайно — съгласи се канцлерът, — но Негово императорско величество се стреми да поддържа хармонични връзки с нашите съседи, а услугата, която поискахте, не го затрудняваше с нищо.
Джим се обърна и даде знак на тримата си спътници и ги представи. Пъг, Магнус и Амиранта се постараха да се поклонят с нужната почтителност и същевременно да запазят достолепен вид.
— Разпоредих се за носилки, които да ви откарат в двореца — каза канцлерът.
Минаха покрай строената в две редици почетна квеганска рота и под тържествените звуци на фанфарите, които бяха чули при пристигането на кораба. Войниците стояха неподвижно под палещите лъчи на слънцето и чакаха да им заповядат да се върнат в казармата.
Канцлерът покани Джим да се настани в първата носилка. Пъг сподели втората с Амиранта, третата остана за Магнус.
Носачите бяха мускулести млади мъже, облечени с типичните за тяхната професия ленени поли и кожени сандали с дебели подметки. Телата им лъщяха от благовонните масла, с които бяха намазани, за да не дразнят пътниците с миризмата си. Двама войници забързаха напред, за да разчистват пътя на процесията.
— Значи това било Квег — тихо каза Амиранта, стараеше се да говори с привидно безразличие.
Пъг се усмихна и кимна. Бе сигурен, както и Амиранта, че най-вероятно поне един от носачите ги подслушва и със сигурност е квегански агент.
— Да — отвърна Пъг. — Господарят ти знае ли много за това място?
— Не много — отвърна Амиранта, който не забравяше, че се представя за пратеник на махараджата на Мубоя. — Една от задачите ми е да науча колкото се може повече за съседите ни, както и да изуча вашия народ. Навремето Квег е бил част от Велики Кеш, нали?