— Да — отвърна Пъг. Предполагаше, че подслушващият ги квегански агент няма да обърне особено внимание на този малък урок по история. — Но след Кешийската конфедерация, голямо въстание, обхванало почти всички провинции, Велики Кеш бил принуден да извика легионите си от север. Тогава са били изоставени всички земи на запад и на юг от Ябон. Възможност Кралството да прояви инициатива, разширявайки териториите на Ябон, но бившите кешийски градове по крайбрежието на Горчиво море отхвърлили нашествието и създали Свободните градове. Квег се намирал в уникална позиция: тук бил разположен гарнизон и голям флот, но докато легионът бил изтеглен, флотът отказал да напусне, защото семействата им живеели в града. Кеш имал проблеми с войната на юг и по времето, когато смазали напълно бунта на Конфедерацията, Квег вече бил прокламирал независимост и държал под свой контрол Горчиво море. — Спря за миг, преди да продължи: — Хората, живеещи тук, идват от една сравнително малка провинция на Империята, нарича се Итиак. — Пъг знаеше, че всъщност името на провинцията е Итаниак, но искаше да провери дали агентът, който ги подслушва, разбира нещо от история. — Имам намерение да се запозная с някои от документите от тази епоха и преди нея, тъй като нашата история, имам предвид на Кралството, е пълна с бели петна и противоречия. Връзките ни с Квег невинаги са били толкова добри, колкото би трябвало, и в резултат от това сред хората от Островното кралство са заседнали погрешни настроения. Ще се радвам, ако успея да поправя тези пропуски.
— За мен всичко това е ново — отвърна Амиранта, който също бе влязъл в ролята си. — Каквото и да узная, ще е от полза за докладите ми. Може би моят господар ще пожелае да прати тук търговска делегация. Казваш, че квеганците са добри корабостроители?
— Сред най-добрите — отвърна Пъг, който осъзнаваше, че това е само част от истината. Квеганците строяха страховити бойни галери, но тези съдове можеха да плават само в крайбрежни води и не бяха предназначени за повече от двудневно плаване. Не бяха в състояние да прекосят Безкрайното море на запад от Проливите на мрака и да достигнат Новиндус. Въпреки това една малка похвала щеше да погали приятно слуха на онези, които ги подслушваха.
Продължиха да разговарят на общи теми, докато разглеждаха града, през който минаваха. Постепенно доковете, съмнителните кръчми и сергиите започнаха да отстъпват място на широки улици, на които се помещаваха далеч по-проспериращи предприятия; много от сградите бяха на по няколко етажа, като отдолу се намираха занаятчийниците, а отгоре бяха настанени семействата на притежателите им. Зад тях започваше зеленият пояс на градския парк, очертаващ границата между долната и горната част на града. Тук на хълмовете бяха вдигнати красиви къщи с градини и фонтани, заобиколени от високи огради с яки порти. Повечето се охраняваха от войници, издокарани в ушити по поръчка на господарите им униформи, които си съперничеха с тези на съседите им по блясък и великолепие. В контраст с имперските войници, пратени да ги посрещнат на кея, тези лични стражи носеха излъскани до блясък метални нагръдници и шлемове, някои украсени с пера и дори с конски опашки. Войниците изглеждаха достатъчно заплашително, за да прогонят улични апаши, но един поглед на Пъг към Амиранта му бе достатъчен да разбере какво мисли чародеят за техните бойни умения.
Продължиха да се изкачват и стигнаха имперския квартал — сградите, заобикалящи двореца и канцеларията на императора. Тук къщите и вилите бяха притежание на имперски служители и всички бяха облицовани с бял мрамор.
— Преди векове тази част от града е била като останалата, къщите са били от камък и дърво, но след време един от императорите — в момента не мога да си спомня името му — решил да промени изгледа на този квартал, като го разкраси. Наредил да докарат масивни мраморни блокове от една кариера на юг. С течение на времето целият квартал бил преобразен така, че да е в унисон с двореца. — Погледна Амиранта многозначително, за да разбере, че това, което ще каже, е специално заради подслушващия ги агент. — Говори се, че Родрик Четвърти, известен като Лудия крал, толкова завидял на тази хубост, че наредил Риланон също да бъде облицован с бял камък, но тъй като не могли да доставят отникъде бял мрамор, бил принуден да се примири с по-семпла подборка от цветове. — Пъг знаеше, че в действителност всичко е било наопаки. Имперският дворец бе облицован с бял мрамор едва след като бе започнало разкрасяването на Риланон — задача, довършена от наследника на Родрик крал Луам; император Джумилис от Квег бе разпоредил да бъде разкрасен и имперският квартал и единствената причина да се ограничи само с него била, че кариерата се изтощила и малкото останал мрамор бил запазен за ремонти, в случай че времето или други случки нанесат щети по двореца.