Присъстващите благородници бяха все дребни придворни служители. Единствено имперският канцлер имаше по-важен пост, съответстващ на дипломатическия сан на Джим. Всъщност като кралски барон той не би могъл да се надява на толкова тържествено посрещане, особено когато ставаше въпрос за „изследователска“ делегация с малко политическо или военно значение, но квеганците вероятно подозираха, че зад мисията на Джим се крие повече, отколкото им се казва. Личната шпионска мрежа на Джим не беше единствената, оперираща в региона на Горчиво море, и през годините той без съмнение неведнъж се бе сблъсквал с квеганските интереси, както и с тези на кешийците.
До Пъг бе настанена красива жена на средна възраст на име Ливия, за която бяха донесли специално, по-широко и по-удобно кресло. Тя отпрати с жест един слуга с поднос печени плодове и рече:
— Прекалено са сладки. Трябва да призная, че предпочитам по-простата храна.
Носеше традиционна квеганска тога, достатъчно прилепнала, за да очертава примамливите й форми. Имаше красиви черти, тъмнокафяви очи и няколко сиви кичура в черните си коси, които бе спуснала свободно на раменете. Макар да нямаше интерес към флиртуването, Пъг въпреки това я намираше за привлекателна и интригуваща. Тя му се представи като „колега книжник“, архиватор, назначен да им помага на следващия ден. Пъг не се съмняваше, че ще е достатъчно ерудирана в работата си, а също и че е натоварена със задачата да ги следи и да провери какво точно ги интересува в библиотеката. Това, което не знаеше, бе дали тя е архиватор, преструващ се на шпионин, или шпионин, играещ ролята на архиватор.
— Наистина? — попита нехайно Пъг и се пресегна да вземе един захаросан плод от подноса. Отхапа и каза: — Хъм, всъщност е доста вкусно.
— Виждам, че ви е скучно — въздъхна тя. — Не ме бива особено в забавленията. Родителите ми бяха дребни благородници, бедни братовчеди на едни много важни хора. Надяваха се да си намеря подходяща партия и затова ме уредиха да работя в двореца.
Пъг не знаеше какво да каже и затова кимна. После попита:
— Харесва ли ви тук?
Тя не изглеждаше особено ентусиазирана от въпроса, но отговори:
— Понякога е интересно. Когато пристигне някой като вас, за да наруши монотонния живот.
Пъг се усмихна, сякаш е бил поласкан. Вече беше сигурен, че е шпионка, пратена да го съблазни и да узнае дали зад тази мисия на барон Джеймс от Крондорския двор не се крие нещо повече. Погледна към мястото, където седеше синът му, и откри, че до него също е настанена жена, млада и доста привлекателна. До Амиранта пък седеше мъж с академични черти и Пъг едва сдържа усмивката си. Беше чувал за повишения интерес на Амиранта към нежния пол, докато Магнус…
Понякога Пъг се безпокоеше за последния си син. Магнус бе преживял ужасно разочарование от една млада жена, когато бе още почти момче, и оттогава избягваше да се сближава с момичета. Пъг знаеше, че не пропуска да плати дан на плътските си желания — в края на краищата той бе наранен, но не и мъртъв, — като посещава от време на време кешийските куртизанки или бордеите в Ролдем, но продължаваше да избягва всякакви сериозни връзки с младите ученички от Острова на чародея, въпреки многобройните възможности. Квеганците биха могли да разчитат на по-голям успех, ако бяха поставили академичния на вид джентълмен до Магнус, а красивата млада жена при Амиранта.
Насочи вниманието си към Ливия и попита:
— Сериозно, наистина ли ви харесва да се ровите из архивите?
Тя повдигна рамене. Беше докоснал нещо и се зачуди доколко е била подготвена за тази среща. Ако беше квегански агент, щеше да има известна представа от работата в библиотеката, но нямаше да е експерт.
— Честно казано, там ми е скучно — отвърна Ливия. — Понякога се натъквам на нещо интересно и така времето преминава по-приятно. Задачата ми е да се запознавам с отделните произведения и да се грижа да намерят своето място в каталога на архива. — Тя го погледна преценяващо. — Бих могла да ви придружа до вашите покои, ако желаете, за да обсъдим някои езотерични писания в нашия архив. Има доста вълнуващи неща.
Пъг прикри усмивката си и само леко наклони глава, замислен над предложението й.
— Освен ако не предпочитате да останете за оргията?
Пъг повдигна леко вежди. От всички страни в тази част на света бе посещавал Квег най-рядко и бе забравил, че някои от обичаите им се отличават коренно от тези в Кралството или Велики Кеш. Сега вече си даде сметка защо всички прислужници са млади и хубави. Оргията след тържествена вечеря бе обичайна част от посрещането на официалните гости, както и при важни празненства. Не че укоряваше тези хора заради привичките им, просто имаше свои представи за интимните връзки и общуването с личности от противоположния пол.