Докато се изправяше, земята изведнъж подскочи и отвън долетя оглушителна експлозия.
Ларомендис падна, а брат му извика:
— Какво е това?
— Бързо навън! — кресна в отговор Ларомендис, защото от тавана вече се сипеха камъни. — Пещерата всеки момент ще рухне.
Земята продължаваше да се тресе. Двамата изскочиха от пещерата и Ларомендис се огледа и попита:
— Земетресение?
Последва нов далечен грохот.
— Не мисля — отвърна Гуламендис.
Бързо осъзнаха, че звукът идва от другата страна на хребета. Гуламендис махна на брат си да го последва и се закатери по стръмния склон. Когато наближиха билото, от другата страна долетяха първите звуци от бушуваща битка, насечени от оглушителни експлозии.
Стигнаха билото и пред тях се разкри истински хаос.
Дим и прах изпълваха въздуха, хилядите демони напускаха лагера, за да се изправят срещу атаката на други демони.
— Какво означава това? — попита Ларомендис, без да си прави труда да говори тихо.
В долината едни демони се сражаваха с други. Най-странното бе, че демоните, които излизаха от лагера, носеха приблизително еднакви по вид и цвят брони — нагръдници и шлемове от тъмносребрист метал, едни с нараменници и налакътници, други без никаква допълнителна защита. Някои имаха ботуши или подковани обувки, но повечето бяха боси. Не беше трудно да се види, че се бият под едно и също знаме — издигнато на висок прът в центъра на лагера, то представляваше черен квадрат с червен герб, но от такова разстояние бе невъзможно да различат подробности.
Нападателите пък бяха с тъмносини брони и поне засега не се виждаше да развяват знамена. Очевидно обаче се радваха на преимуществото, получено от внезапната и свирепа атака.
Дори без оръжие демоните бяха смъртно опасни създания, въоръжени ставаха още по-ужасяващи. Навсякъде стотици демони падаха с писъци, бликаше черна димяща кръв и хвърчаха отсечени части от тела. Това бе клане в съвсем буквалния смисъл.
— Изглежда, сме свидетели на някакъв демонски бунт — каза Гуламендис.
— Виж там — рече магьосникът и посочи отсрещната страна на долината.
На върха на един хълм стоеше огромна фигура, в сравнение с която демоните около нея бяха като джуджета. Нямаше съмнение, че групата на хълма ръководи атаката срещу лагеруващите в долината демони.
Прилепи се вдигаха, за да пресрещнат други летящи изчадия, и двамата елфи внезапно осъзнаха каква е причината за трусовете и експлозиите. Летящите демони на нападателите стискаха в ноктите си някакви неща, които хвърляха върху наземните сили под тях — при сблъсъка със земята предметите освобождаваха големи количества енергия и вдигаха във въздуха пръст, камъни и трупове.
Нападателите навлизаха в долината от три клисури — истински черни потоци от надаващи свирепи ревове чудовища. Нахлуваха в завладения от хаос и паника лагер и сееха по пътя си смърт.
— Ще успееш ли да създадеш и поддържаш илюзия, за да можем да останем невидими, ако се наложи? — попита Гуламендис.
— Не задълго.
— Ако става това, което си мисля, няма да се наложи да е задълго. Хайде, трябва да побързаме.
Укротителят на демони се затича приведен под билото, като следваше извивката му встрани от долината. От време на време земята се разтърсваше от поредната експлозия, но тъй като демоните бяха вкопчени в ръкопашен двубой, това ставаше все по-рядко.
Стигнаха до една скална издатина, откъдето можеха да наблюдават по-добре какво се случва долу, и Ларомендис попита:
— Познаваш ли някой от онези на хълма?
Сега, когато бяха доста по-близо до тях, Гуламендис можеше да ги разгледа по-подробно. Демонът в центъра бе висок поне двайсет стъпки и с огромни разперени зад него криле. Вероятно произхождаше от летящите екземпляри, наричани „прилепи“, или пък крилата целяха да му придадат още по-страховит вид, но Укротителят на демони се съмняваше, че сега би могъл да лети, освен ако не използва магия. От двете му страни имаше други демони от вид, с какъвто Гуламендис не се бе сблъсквал досега — чернокожи чудовища, от кръста нагоре с приблизително човекоподобна форма, докато в долната част наподобяваха гущери. Дълги опашки помръдваха неспокойно зад тях, а главите им непрестанно се въртяха във всички посоки.