— Кой би искал да завладее това окаяно място? — попита Укротителят на демони.
— Ние сме го направили, та макар и само за известно време — отвърна Ларомендис. — Трябвали са ни кристалите, които се раждат в тези вулкани, а и тук са най-големите метални залежи в познатата вселена. — Той се огледа, сякаш се мъчеше да се ориентира. — Прекарах известно време по тези места по заръка на Регентския събор и при мините на юг, от другата страна на изоставената крепост… Мога само да кажа, че са невероятни — има мед, сребро, желязо, злато… — Той си пое въздух и се закашля. — Колко още ще вървим?
Гуламендис спря и надзърна в книгата, за да се увери, че са на прав път.
— Ако съм разбрал правилно, трябва да изкатерим ето онзи хребет. — Посочи на юг и Ларомендис видя на около миля от тях висок скален масив, към който водеше относително полегат склон. — Пещерата трябва да е някъде от другата страна.
След около час се изкачиха на хребета и Ларомендис възкликна:
— Богове и отци!
Пред тях се простираха миля след миля натрошени и напукани скали. В далечината се виждаха огнени фонтани и гейзери, които бяха само външни признаци за активната вулканична дейност отдолу. Откакто бяха дошли тук, таределите бяха станали свидетели на две изригвания, нито едно от които не бе толкова мощно, че да заплашва съществуването на крепостта на юг, но достатъчно силни, за да ги откажат от проучване на района. Братята предполагаха, че ако не са били тези изригвания, изследователите са щели да открият крепостта на север. Разбира се, ако не бяха дошли демоните.
— Сега накъде? — попита Ларомендис.
— Нататък. — Гуламендис посочи.
— Не може ли да си малко по-точен?
— Не — заяви брат му и заслиза надолу по една застинала река от лава.
12.
Съюзници
Сандрина препускаше в галоп.
Фарсон и Кеандар също пришпориха уморените си коне по последния склон преди Дърбин.
Откъм пустинята духаше вятър и носеше облаци прах. Сандрина бе задала безмилостен ритъм, макар да си даваше сметка, че когато всичко приключи, трите бойни коня ще стават само за впрегатен добитък и никога вече няма да участват в битка.
Въпреки това тя смяташе, че жертвата е оправдана, също както бе преценила, че загубата на Джалиел е необходима. Всяка нощ се молеше на Богинята за закрила и се надяваше, че Джалиел е извадил късмет и не е мъртъв, а само пленен. Ако Богинята проявеше милост, той и останалите роби щяха да бъдат освободени, когато загадката в Долината на изгубените се разкриеше напълно.
Според всички мерки Дърбин бе най-опасният град по бреговете на Горчиво море. Бе седалище на Имперското кешийско правителство в пустинята Джалпур и като такъв представляваше закона в този край. От време на време Имперският двор в Кеш пращаше нови заповеди и разпоредби, ала силата на оръжието, златото и властта си оставаха единствените значими средства за безопасно пребиваване в града.
Трима изнурени ездачи, пристигащи в галоп, едва ли щяха да предизвикат интереса на градската стража, а всеки друг би им обърнал внимание само ако ги сметнеше за потенциален източник за обогатяване.
Сандрина бе единствената, на която се спираха погледи, защото въпреки тъмните кръгове под очите й и покритите й с прах доспехи лицето й бе все така красиво. Ала оръжието и орнаментите по наметалото подсказваха недвусмислено, че всякакви непристойни предложения ще бъдат посрещнати на нож. В близък бой един Непреклонен рицар щеше да остави много по-сериозни рани, отколкото би получил. Вторият рицар и джуджето също подсказваха с вида си, че е по-добре да не бъдат закачани, и така тримата прекосиха града, без някой да дръзне да ги спре или предизвика.
На пристанището Сандрина тръгна да търси кораби, ала след няколко кратки разговора стана ясно, че сумата, която искат капитаните, надхвърля дори цената на нов кораб. Нито един капитан в Дърбин не би откарал пътници на Острова на чародея, независимо от заплащането.
След кратко отбиване в една кръчма Сандрина се обзаведе със собствен съд — малка лодка, не по-дълга от двайсет стъпки, и ако в морето се случеше лошо време, преобръщането им бе неизбежно. Въпреки това Сандрина призова на помощ всичките си плавателни умения, колкото и да бяха посредствени, отправи молитва към Богинята и напуснаха пристанището.