— Ще съм ти премного благодарен, Сандрина — отвърна джуджето.
Тя пое кормилото и нареди на Фарсон:
— Щом ти кажа, се премести отзад.
Насочи лодката към полегатия бряг и щом усети, че вълната отдолу ги повдига, извика на Фарсон:
— Свали платното!
Той изпълни нареждането и в следващия миг една голяма вълна ги понесе към плитчините.
— Назад! — извика тя и всички се преместиха към кърмата, за да не позволят на носа да се зарови в пясъка. — Пригответе се да скочите и да изтеглите лодката. — Изчака още малко. — Скачай!
Скочиха. Водата бе до кръста на Сандрина и Фарсон и почти до шията на Кеандар. Бързо изтеглиха лодката на сушата и Сандрина въздъхна облекчено. Не се бе съмнявала, че Богинята ще бди над тях през целия път, но все пак се беше притеснявала.
— Да слагаме броните — нареди тя.
След малко вече се изкачваха по една тясна пътечка.
Не се виждаше жива душа, но Сандрина не се съмняваше, че по някакъв начин Пъг е осведомен за пристигането им, или ако не е на острова, го знае този, когото е оставил за заместник. Беше изнурена до смърт, но близостта на крайната цел възвърна поне част от силите й.
Щом влязоха в двора на древната крепост, тя зърна познато лице. Беше младият магьосник Джейсън, с когото се беше срещнала при предишното си посещение на острова.
— Сандрина — провикна се той и се усмихна. — Наредено ми е да се погрижа за теб.
— Спътниците ми се нуждаят от храна, чисти дрехи и почивка — отвърна тя и му представи Фарсон и Кеандар. — А аз трябва незабавно да говоря с Пъг.
Джейсън кимна, повика друг млад мъж, който бе застанал при вратата на крепостта, да се погрижи за Кеандар и Фарсон и каза:
— Сигурна ли си, че не би предпочела и ти първо да си починеш? Без да се обиждаш, но изглеждаш като истински парцал.
Тя се усмихна.
— Така се и чувствам, но това няма значение. — Разтърси глава. — Не, първо ще говоря, после ще спя.
— Добре — каза той. — Ела.
И я поведе през двора, където видяха Саманта да бърка голямо врящо гърне. Пълничката жена прегърна Сандрина и я целуна.
Сандрина бе толкова изтощена, че едва намери сили да отвърне на прегръдката й. После попита:
— Брандос тук ли е?
— Да — отвърна Саманта. — И Амиранта също.
— Чудесно — каза Сандрина и Саманта я погледна изненадано и повтори:
— Чудесно?
— Той е много гаден, но тъкмо сега се нуждая от опита му. Трябва да тръгвам. По-късно ще се видим. — Прегърнаха се още веднъж и Сандрина тръгна с Джейсън към кулата.
Сандрина отвори вратата. Очакваше да види Пъг и може би Магнус и Амиранта, но стаята беше празна.
— Какво значи това?
— Прекрачи през портала — каза Джейсън.
Тя чак сега забеляза лекото потрепване на въздуха, като мараня в горещ ден. Кимна и пристъпи напред.
Изведнъж се озова на съвсем друго място. Пак в стая, но просторна и богато мебелирана, и на подредените в полукръг скамейки седяха двайсетина души. Срещу този полукръг бе поставена маса, зад която седяха Пъг, Магнус и Амиранта.
— Сандрина — рече Пъг и стана, за да я посрещне. — Получихме вест, че наближаваш острова.
Тя кимна и съжали, че не бе приела предложението на Джейсън, защото беше мръсна, миришеше на морска сол и пот, а очевидно се бе озовала на много важна среща. Пъг я покани да седне до Магнус и тя го направи.
— Това е всичко, с което разполагаме засега — каза Пъг на останалите. — Заемете се с поставените ви задачи и бъдете готови. Всеки момент може да бъдете повикани.
Мъжете се надигнаха и неколцина от тях изчезнаха от погледа й за миг. Останалите се подредиха на опашка пред невидимия портал. Накрая Сандрина остана само с Магнус, Пъг и Амиранта.
— Какви вести ни носиш? — попита я Пъг.
— Крийган отпътува за Риланон, очаквайки да бъде избран за Велик майстор на ордена. Прехвърли на мен управлението му в Крондор и ми остави един доклад… — погледна Пъг с подозрение, — който, предполагам, си чел.
— Копие — уточни Пъг.
— Тъй като нямаше никой друг, на когото да поверя разследването, заминах сама.
— И какво откри?
— Много малко отговори. И повече въпроси. Ще ви разкажа всичко подробно, но първо искам да знам дали преди миг не се озовах на среща на Конклава?
Пъг кимна и каза: