— Да. Краят на срещата.
— Не знаех, че сте толкова много.
— Дори сме повече. Но това не бива да се знае дори от нашите приятели. Трябваше да ги повикам тук — каза Пъг и се изправи.
— За да им дадеш нареждания? — попита Сандрина и също се надигна.
— Не точно — отвърна Пъг. — Тези, които видя, са водачи на групи, скрити по целия свят. Да обсъдим положението. Време е да стегнем редиците.
— Да стегнете редиците? — повтори Сандрина. Не беше сигурна дали умората не я кара да чува неща, които не са били произнесени.
— Идва война — обади се Амиранта. — И това ще е най-кървавата и мръсна война, която е виждал светът.
— Трябва да е някъде наблизо — предположи Гуламендис.
— Откъде знаеш?
— Авторът е отбелязал точното време за път. Зная колко време ще отнеме на човек с кон да стигне дотук.
— Ами ако е бил пеша?
Гуламендис го изгледа с досада.
— Той пише „яздене“. Не видя ли изоставените конюшни в крепостта?
— И?
— Направих необходимите корекции във времето, като взех предвид и промяната на местността, и мисля, че вече сме наблизо. — Той махна с ръка. — Би трябвало да е някъде там.
— Какво по-точно търсим?
— Портал. — Не звучеше толкова уверено, колкото преди малко.
— Нали помниш, че този при крепостта беше невидим? — попита Ларомендис.
Укротителят на демони се замисли за миг, после каза:
— Ти си майстор на невидимото. Знаеш ли как може да се промени това?
— Може би, ако ми е ясно какво търся.
— Портал?
Ларомендис малко се засрами, че не се бе сетил сам да използва уменията си в тази насока.
— Все пак ще е добре да познаваме района поне приблизително.
Гуламендис описа кръг с ръка.
— Ако правилно чета книгата, порталът трябва да е съвсем наблизо. Изглежда, са го построили достатъчно далече от крепостта, та ако се случи нещо ужасно и непредвидено, да могат да евакуират водача и придворните му.
— И къде според теб е най-логично да се намира?
— Някъде близо до стария път, на който сме в момента. — Той посочи един невулканичен хълм наблизо. — Това може да е единственият знак за ориентиране, останал отпреди изригването, и ако е споменатият в книгата… — Огледа се. — Трябва да сме наблизо. Когато разполагаш портала до пътя, ще избереш равно място, на безопасно разстояние… — Пак посочи. — Като онова там.
Ларомендис кимна и се приближи до едно равно място между две скали. Затвори очи, после протегна ръце и ги разпери. След миг каза:
— Не. Нищо.
— Какво пък, да се заемем за работа методично — рече Гуламендис. — Огледа се за друго подходящо място, избра едно и го посочи. Брат му се доближи, за да обследва и него.
Намериха портала след три часа. Не беше невидим. Просто бе съборен от някой от трусовете през годините. Имаше широка основа, подобна на тези, които използваха таределите, и две извити арки. Трябваше да внимават, докато го изправяха, защото нямаше с какво да го поправят, ако го повредят.
— Смяташ ли, че ще успеем да го задействаме? — попита Ларомендис.
— Не зная — отвърна откровено брат му. — Но мога да се опитам. — Прелисти книгата и каза: — Трябва да търсим кухина в основата на портала.
Ларомендис се наведе и зашари с ръка.
— Тук има нещо като капак… — Продължи да опипва и успя да отмести капака. Тихо бръмчене изпълни въздуха. Вътре блещукаше жълтеникав кристал.
— Действа ли още?
— Нямам представа — отвърна Ларомендис. — Ти четеш книгата, нали?
— И двамата сме минавали десетки пъти през портали.
— Така е — съгласи се магьосникът, — но никой от нас не е настройвал портал.
— Аз съм — заяви Укротителят на демони.
— И едва не ни удави и двамата.
Гуламендис коленичи и огледа основата, после двете арки от дърво, които оформяха горната част на портала.
— Усещам енергия, но много слаба.
— А откъде се настройва?
— Оттук, струва ми се — отвърна Гуламендис и посочи едната дървена част.
Ларомендис посегна и каза:
— Има някаква вдлъбнатина… чакай, не е една, повече са. Четири!
— Трябва да има и пета. Опипай.
— Има! — възкликна Ларомендис. — Просто си пъхаш пръстите, така ли? Защо?
— Мисля, че заради палеца.