— Защо? — повтори брат му.
— Защото — отвърна Укротителят на демони — малко демони имат четири пръста и палец, а и повечето са с дълги нокти, което би попречило на пръстите да паснат.
Ларомендис размърда пръсти във вдлъбнатините и каза:
— Не знам как действа това нещо.
— В книгата също не се споменава нищо по, въпроса. Има доста материал за това какво се случва след задействането на портала, но нищо по въпроса как се контролира.
— Няма знаци, нито други устройства, нищо, което да ти показва, че си направил правилния избор. — Ларомендис въздъхна отчаяно.
— Мисли си за мястото, на което искаш да отидеш — неочаквано предложи Гуламендис.
— Да си мисля?
— Ти си магьосник. Представи си мястото на Острова на чародея, на което кацна драконът.
Тъй като нямаше по-добро предложение, Ларомендис затвори очи и се опита да си представи мястото с колкото се може повече подробности. Внезапно по ръката му се стрелна силен енергиен импулс и той рязко я отдръпна.
— Ох!
— Какво стана? — попита Гуламендис.
Нищо — отвърна брат му, докато разтърсваше ръка. — Някакво… внезапно парене. Сякаш съм докоснал нажежено желязо. — Размърда пръсти и продължи: — Не е толкова неприятно, колкото ми се стори в началото. — Затвори очи, опита се да се съсредоточи върху картината от Острова на чародея и след малко каза: — Не. Тук нещо не е наред.
— Какво?
— Ако знаех, щях да съм галасмант, а не магьосник.
Гуламендис се наведе над книгата и запрелиства страниците.
— Може и да е напразно губене на време, но ще проверя дали не съм пропуснал нещо.
Брат му седна до него, доволен, че може да си отдъхне. Все пак напрежението и недостигът на сън оказваха пагубното си влияние. Ларомендис съжали, че не може да седи на нещо по-удобно. Плъзна пръсти по неравната сивкава скала и опипа заострените ръбове. В един като че ли блещукаха парченца кристал. Ларомендис се огледа и забеляза, че на много места лъчите на залязващото слънце се отразяват в подобни щръкнали от скалата кристални образувания. Виждаше обсидианови жилки, плъзнали по една преобърната плоча недалеч от тях. Преди векове водата бе започнала да се просмуква в цепнатините на скалата и в някакъв момент тя се бе пропукала и отдолу се виждаше напречен разрез, истинска естествена схема на геологичната история на този район. Тъкмо минералните залежи бяха привлекли таределите в този окаян край. Той се зачуди дали демоните не са дошли по същата причина, или просто са последвали механично своите врагове.
Имаше толкова много неща, които не разбираха. От всяка гледна точка войната с демоните бе изгубена в часа, в който бе започнала, защото единствените магьосници с познания за демонското войнство бяха членовете на Кръга на светлината. Само неколцината, избегнали изтребването на Кръга преди векове, или такива като него и брат му, бяха успели да съхранят познанията си и да оцелеят, за да се притекат сега на помощ на сънародниците си. Не за пръв път го обзе дълбоко и горчиво негодувание към Регентския събор и неговата политика.
Може би Тандареи бе искрен в намеренията си и най-сетне щеше да бъде осъществен известен напредък, или пък отново предстоеше поредният неприятен обрат. Измъчван от почти непреодолима умора, Ларомендис си даваше сметка, че не е в състояние да измисли нищо и че единствената надежда за спасяването им сега лежи на плещите на брат му.
Опита се да насочи мислите си към това какво трябва да направят, ако Гуламендис съумее да активира портала. Дали в старата крепост не бе имало друг, по-лесен път към дома? Дори и ако се наложеше да минат през Разпределителния свят? И ако все пак стигнеха в Е’бар, дали там не ги очакваше смърт в мига, когато прекрачат портала? За пръв път от години се чувстваше напълно безпомощен.
— Успях — прошепна брат му.
Ларомендис се надигна стреснато.
— Какво?
— Зная защо порталът не работи.
— Защо?
Вместо да отговори, Гуламендис се наведе над прибора и повдигна капака, под който бе поставен кристалът. Извади камъка, после развърза една кесия на пояса си и извади кристала, който бе взел от мъртвия галасмант на Разпределителен свят. Пъхна го в кухината и затвори капака. После погледна Ларомендис и каза:
— Опитай сега.
Ларомендис се надигна, нагласи пръстите си във вдлъбнатините и изведнъж съзнанието му се изпълни с образи. Той затвори очи и произнесе тихо: