Выбрать главу

— Виждам разни неща.

— Паренето, което почувства одеве — обясни Гуламендис, — има за цел да подскаже на всеки, който се опитва да задейства устройството, че кристалът няма достатъчно енергия, за да може да работи.

Ларомендис извади пръстите си от кухината и се разсмя.

— Ами да! Няма символи, нито знаци, нищо… — Затвори очи и пред мисления му взор отново започнаха да се менят различни картини. — Имам чувството, че летя над световете — прошепна възторжено. — Пустини, планини, океани…

— Помъчи се да го насочиш. Сякаш управляваш кораб в море.

— Ще пробвам. — Ларомендис се постара да спре една от картините и тя наистина замря, сякаш той висеше само на няколко крачки над земята. Видя езеро с дървета около него и тази картина му се стори позната, макар да не можеше да каже от кой свят е. Пожела умът му да се премести в долината близо до обгорените останки на Вила Беата на Острова на чародея, където се бяха намерили с брат му.

В първия миг почувства известно съпротивление, като че ли устройството не желаеше да го премести на място, за което още не е готово, или на такова голямо разстояние, но сетне сякаш някой го дръпна и изведнъж той се понесе сред звездите. Зави му се свят, стомахът му се сви мъчително, но той продължаваше да държи ръката си пъхната в кухината и да не отваря очи. Светът около него се завъртя и после изведнъж му се стори, че пада към него… виждаше голям океан, два огромни къса суша и море, с остров в средата! Насочи се право към острова, на северозапад от брега — и в същия момент пожела да забави падането си.

Страх го беше да отвори очи.

— Мисля, че го открих — каза бавно и тихо.

— Отвори портала, Ларо — отвърна също така тихо и бавно брат му.

Той поиска порталът да се разтвори, като си представяше път между световете, и отново почувства парене в ръката, но не като предишното неприятно предупреждение, а по-скоро като лек полъх.

Отвори очи.

— Успях… — тихо каза Гуламендис.

— Това е невероятно! — ахна Ларомендис. — Тази портал на машина е по-добра от нашата — много пъти по-добра. По-добра дори от тези на хората.

— Тези машини са направени от хората — припомни му брат му.

— Имах предвид хората от Родния свят. От Дома.

— От Дома — повтори Гуламендис, въздъхна и добави: — Да се прибираме у дома.

Прекрачи през портала и Ларомендис го последва.

Озоваха се в друг свят и за миг бяха объркани от рязката промяна в атмосферното налягане — бяха слезли от високи планини на морското равнище и чувствителните им уши се възпротивиха. Миришеше различно, задушливата миризма на вулканичните изпарения беше изчезнала, заменена от соления вкус на море.

И, разбира се, не на последно място от втренчения поглед на десетината магьосници, насядали в полукръг около тях, с Пъг по средата.

Гуламендис разпери ръце и каза:

— Пъг, ние сме.

Пъг даде знак на магьосниците, че всичко е наред, после се обърна към двамата братя и попита:

— Как го направихте?

— Открихме портал, ъ-ъ, машина на разлома на един друг свят и знаехме, че ако се замислим за Е’бар, ще…

— По-късно ще ни обясниш — прекъсна го Пъг. — Питам как успяхте да отворите портала.

Гуламендис погледна брат си, за да му подскаже, че той трябва да отговори.

— Просто му казах да ни доведе тук.

— И той успя? — попита учудено Пъг.

— Да. Толкова ли е странно?

— Много — отвърна Пъг и сбърчи вежди. — След последната атака поставих бариери на този остров и затова знаех, че идвате. Бяхме предупредени само няколко секунди преди разломът да пробие защитата ми. Открихме източника и се озовахме тук в мига, когато се появихте вие.

— Защитата ви? — попита Ларомендис.

— Не би трябвало да успеете да преодолеете бариерата, освен ако не разполагате с магия с невероятна сила.

Двамата елфи се спогледаха и Ларомендис каза:

— Знам, че този портал, имам предвид разлома, беше по-добър от построените от нашите инженери, но не смятах, че е чак толкова по-добър.

Пъг протегна ръка, сякаш искаше да се пресегне през портала, от който бяха пристъпили, и отново сбърчи вежди.

— Тук няма нищо. Затворил се е веднага след като сте се появили. Откъде пристигате?

Гуламендис описа накратко скитанията им и добави:

— Ако успеем да се справим с демоните и да се върнем на Разпределителен свят, мога да ви прехвърля в Кан-дукар на света Телесан и оттам да намеря отново портала.