— Това ще трябва да почака, но съм готов да приема предложението ти. Тази машина обяснява защо в последно време се случиха много неща, които не би трябвало да се случват, най-вече атаката срещу острова, при която бяха преодолени нашите защити.
— Може ли да поседнем някъде? — попита Гуламендис. — И двамата сме доста изморени.
— Да — отвърна Пъг. — Простете ми. — Обърна се към другите магьосници: — Ще се срещнем в крепостта. — После сложи ръце на раменете на двамата елфи и в миг тримата се озоваха в кабинета на Пъг в кулата.
— Невероятна магия, Пъг — каза Ларомендис. — Впечатлен съм.
Пъг се усмихна.
— И ти не си по-слаб в уменията си. Държа две стаи на две различни места и всеки, който прекрачи прага, без да знае как да контролира вратите, се озовава тук. Моят кабинет, този, в който работя, се намира на друго място.
— А тази гледка? — Ларомендис гледаше през прозореца.
— Още една илюзия, отражение на това, което ще видиш, ако погледнеш от кулата.
— Още веднъж почитания. — Елфът се огледа. — А другата стая — тази, в която ще се озовеш, ако не знаеш какво правиш?
— Друг път ще го обсъждаме. Заповядайте, седнете.
Двамата изтощени елфи седнаха и Пъг продължи:
— По вида ви мога да определя, че напоследък сте преживели доста трудности. Предполагам, че жадувате, за гореща баня и легло преди дългия разговор, затова ще се постарая да съм кратък, а утре ще продължим по-обстойно.
— Това би било чудесно, Пъг — рече Гуламендис. — Но нямам търпение да съобщя за две неща. Първо, мисля, че се натъкнахме на нещо, което досега никой не е виждал. На един изоставен свят на име Телесан открихме древна човешка крепост, но демоните са я завладели и държат там затворници.
Пъг помълча, после кимна и каза:
— Ясно.
— Не зная доколко ти е ясно — рече Укротителят на демони. — Защото демоните не вземат пленници. Те изяждат всичко, което могат, и продължават напред. А тези сякаш са се променили до неузнаваемост.
— Това не беше ли заключението, до което стигнахте с Амиранта, след като вашите опитомени демони ви предадоха на Дахун и Беласко?
— Да, има нещо такова — призна Гуламендис, — само че ставаше дума за това как се е променило поведението им. Смятахме, че просто заприличват все повече на нас.
Пъг кимна отново. Тъмните му очи оглеждаха известно време двамата елфи, после той каза:
— Каза две важни неща?
— Изглежда, че те воюват помежду си. — И елфът описа атаката на едната армия на демони срещу другата, илюзията на Маарг и изненадващата организация на операцията.
След като Гуламендис приключи, се намеси брат му:
— Точно преди да изоставим Андкардия забелязахме, че някои демони на бойното поле не се хвърлят безогледно върху отбранителните ни линии, а дават заповеди на другите демони, организират ги и ги пращат към възлови места. Тогава това не ми направи особено впечатление, защото не ми влизаше в работата и бях твърде зает да си спасявам кожата… Но това, на което станахме свидетели на Телесан, надхвърля всякакви представи. Там имаше добре организирани в подразделения демони, лагеруващи така, както лагеруват човешки и елфски армии, с офицери, застави и дори щабна шатра, атакуващите пък се спускаха по хълма в строй и координирани от невидим наблюдател, тъй като демоните, които в началото сметнахме за техни командири, се оказаха само илюзия.
Пъг помълча, после каза:
— Имаме да обсъждаме доста неща. Но могат да почакат, докато си починете.
Гуламендис му подаде книгата, която носеше, и отвърна:
— Тази книга сигурно ще ти се стори доста интересна. Опитах да я прочета, но ще призная, че не разбрах и половината от написаното.
— Кой е авторът?
— Някой си Макрас. Събрал е в кулата си множество книги и свитъци, а освен това е водил и дневник. Открих тази книга на писалището му и благодарение на някои от нещата, описани вътре, успяхме да се доберем дотук.
— Благодаря — каза Пъг. — Сега слезте долу и се нахранете. Саманта, жената на Брандос, готви много хубаво. След това Джейсън ще ви настани да си починете. Нахранете се и си отдъхнете, а утре ще продължим разговора.
Двамата елфи излязоха и Пъг се взря в книгата, която му бе оставил Укротителят на демони. Нямаше нужда дори да я разтваря, за да види кой е авторът. Беше познал символа върху подвързията. Но за да е сигурен, я отвори и видя същия знак на първата страница.