— В такъв случай най-добре да се постараем това да не става — заяви Пъг. — Двамата с Магнус ще идем да огледаме това място. — Той погледна Амиранта и Гуламендис. — Мисля, че ще е добре, ако ни придружите и вие.
— Разбира се — отвърна Амиранта, без да се замисли. Гуламендис също кимна.
— Трябва да пратим вест и на лорд-регента — заяви Ларомендис. Не изглеждаше особено щастлив от идеята и Пъг реши да го разпита по-подробно за това, когато останат насаме.
— Тръгваме още днес след вечеря — обяви Пъг. — Сандрина, ще бъдеш ли така добра да се включиш в малката ни група?
Амиранта едва успя да скрие изненадата си, но не каза нищо.
— Разбира се. Ако има някакъв начин да разбера какво е станало с Джалиел, той ще е там.
— И така, най-важното сега е да продължим с разследването си — каза Пъг на всички. — Нека всеки от вас се върне към задълженията си, но бъдете в готовност. — Повика с жест един млад магьосник и му прошепна: — Прати вест на лорд Каспар и го помоли да се присъедини към нас. Кажи му, че ще го върнем в двореца, преди някой да е забелязал отсъствието му. Благодаря ти. — Магьосникът кимна и излезе.
— Да се захващаме за работа. Ще ви пратим доклад веднага щом приключим с мисията си.
С това срещата приключи и Сандрина се надигна, за да се отдалечи максимално бързо от Амиранта. Освен това беше заинтригувана от благородника от Кралството, който се бе притаил в ъгъла на помещението, и реши, че това е достатъчно оправдание да избегне компанията на чародея. И без това нямаше как да не разговаря с Амиранта по въпроси, свързани с демоните и техните тайни, и най-вече за това как да бъдат изтребвани най-ефикасно.
Тя застигна Джим при вратата и го спря.
— Извинете, сър. Не сме ли се срещали и преди?
— На Дърбинското пристанище — отвърна той с усмивка. — Аз бях агентът, който ви предаде пакета.
— Ах, да — рече тя. — Тогава бързах по други важни дела. Не можах да видя добре лицето ви, само очите… — Тя примижа. — Има нещо в очите ви, което…
— Е, май сега е моментът да ви се представя. Аз съм Джеймс, придворен барон от Крондор, съветник на принца, служител на негово величество краля и — той сниши глас — член на Конклава на сенките.
Тя се огледа.
— Изглежда, и аз също.
— Дочух, че Крийган отпътувал да поеме поста Велик майстор на вашия орден. — Той я покани с жест да вървят заедно. Помещението се намираше в подножието на крепостта и той я поведе към голямата зала на горния етаж. Тук масите вече бяха подредени за трийсетте члена на Конклава и в камината гореше огън. — Да се поразходим навън — предложи той.
— Малко свеж въздух ще ми дойде добре — съгласи се тя.
Излязоха пред централния корпус на крепостта. Дворът беше почти пуст. С каквото и да се занимаваше, Конклавът винаги полагаше усилия действията му да останат прикрити, в случай че някой ги държи под наблюдение.
— Вие двамата с Амиранта? — Той я погледна в очите. — Да няма нещо между вас?
— Лично е.
Джим въздъхна и отмести поглед.
— Смятах да проведа този разговор с вас още сутринта — вече го обсъдих с Крийган и Пъг. Но моментът сега е не по-малко подходящ от всеки друг.
Тя погледна профила му, очертан върху звездното небе, и по някаква неясна причина ръката й сама се премести върху дръжката на боздугана. Изведнъж неговата ръка се стрелна и я хвана за китката, той натисна с палец нерва и за миг пръстите й бяха парализирани. Тя се извъртя инстинктивно, но вече беше късно. Дясната й ръка бе твърде отмаляла, за да извади оръжието.
— Защо направихте това? — попита тя и се отдръпна.
— Заради обучението ви — рече той. — Не исках да ви дам възможност да ми размажете мозъка, преди да успея да ви обясня някои неща.
— Като например?
— Да започнем с първия проблем между нас, макар че той е най-маловажен. Сигурно се опитвате да си спомните къде сме се срещали, или греша?
— Така е — отвърна тя, все още нащрек. Парализираните й пръсти постепенно възстановяваха чувствителността си и тя извади боздугана, за да го премести от едната ръка в другата.
— Аз бях този, който ви продаде на кешийците.
Очите й се разшириха.
— Ти си Джими Бързия!
— Джими Ръчицата, Джим Трепалото — да.