Виждаше ясно какво усилие й коства да се овладее. Тя пъхна бавно боздугана в пояса си.
— По-късно ще те убия, ако се налага — рече тихо, почти като предупредително съскане. — Но защо? Не ми казвай, че това е бил някакъв велик план, замислен от теб и Крийган. Аз бях проститутка.
— Крийган няма нищо общо с това. Той дори не знаеше за теб. Нито е свързано по някакъв начин с Конклава. Исках да те вкарам в леглото на онзи търговец, смятахме да се свържем с теб след месец и да ти предложим свобода, ако поработиш известно време за нас.
— Свобода… — Тя се замисли над думите му. — Искал си да го шпионирам!
— Именно. Той беше свързан с членове на Кейшиското разузнаване, но освен това си имаше вземане-даване и с кешийския престъпен свят. Този човек бе колкото търговец, толкова и контрабандист. — Джим сложи дясната си ръка на гърдите. — Между другото аз съм и Праведника от Крондор и това щеше да е начин да се преборя с конкуренцията. Ала съдбата пожела друго и вместо да стигнеш в Кеш, ти постъпи в ордена Щит на слабите, а аз трябваше да намеря други начини да осъществя целите си. — Погледна я с присвити очи. Лицето й все още бе пребледняло от шока. — Нали разбираш какво означава това?
— Праведникът… — Тя неволно посегна към боздугана. — Това означава, че ако не се съглася с теб, няма да напусна жива този остров.
Той се захили.
— Крийган каза, че Богинята имала по-добри планове за теб, а аз не бих искал да влизам в спор с нея. Прекалено си умна, за да се въргаляш в леглото на някой кешийски господар или да заживуркаш някъде със златото, което ти е дал. Не, Сандрина, ти си създадена за по-велики дела.
Извади от пояса си сгънат пергамент и й го подаде.
Тя го взе и видя върху него восъчния печат на своя орден. Разчупи го и разви свитъка. Прочете го веднъж, сетне още веднъж и едва тогава произнесе тихо:
— Не може да го казва сериозно, нали?
Джим едва не се разсмя, като чу забележката й.
— Предсказа точните ти думи. Сандрина, той те познава добре. Или може би трябва да кажа: майко-епископ Сандрина.
— Аз да управлявам Ордена на запад?
— Ти вече го правиш. Както вече без съмнение си разбрала, Конклавът не разполага с много агенти в различните храмове. В няколко от тях дори нямаме нито един: Сунг, Асталон и Лимс-Крагма се оказаха най-трудните. Предполагам, че е заради абсолютистичната им вяра. По правило съм прагматичен човек, но дори аз понякога се чувствам разделен между лоялността ми към Кралството и Конклава.
— Тогава защо този компромис? — попита тя.
— Защото макар да обичам родината си, Пъг се опитва да спаси света. Би било трудно да се боря за интересите на Кралството, когато цялата планета е изправена пред опасността да бъде завладяна от демоните.
Тя си пое дълбоко дъх и попита:
— Ами ако откажа да приема поста майка-епископ?
— Е, изказването ти, че няма да си тръгнеш жива оттук, бе малко пресилено. Но вместо това ще се събудиш на някой бряг близо до Ландсенд с пресни спомени за това как лодката ти се е преобърнала в бурни води и така и не си стигнала Острова на чародея. Ще решиш, че вместо да се опитваш отново, трябва да се върнеш в Крондор и да потърсиш помощ там. След това ще продължиш кариерата си на Непреклонен рицар, докато чакаш Крийган да прати нов епископ, който да поеме нещата на запад и така… — Той сви рамене. — Крийган ще си намери друг човек.
— Друг?
— Ти не си единственото талантливо попълнение на Ордена, Сандрина. Просто се озова на правилното място в правилното време и наистина те бива за това. Амиранта е готов да възпява уменията ти да пращаш демоните обратно там, откъдето се взимат. — Огледа я с присвити очи, сякаш я преценяваше. — Винаги си била една от най-изумителните жени, които съм срещал, това бе и причината да струваш най-скъпо в онзи бордей. Успя да съхраниш красотата си въпреки суровото обучение и натрупаните мускули, но ще ти кажа истината: Амиранта вижда в теб много повече, отколкото обикновените мъже.
Лицето й помръкна.
— И избра доста жалък начин да ми го покаже.
— А. — Джим кимна едва забележимо. — Сега разбирам: той вижда повече, отколкото признава пред себе си. Добре, това е между теб и Амиранта. Сега — приемаш ли новото назначение, или не?
Тя погледна свитъка.
— Разбира се, че го приемам. Ако не го направя, никога няма да мога да потърся Джалиел.
И без да каже нищо повече, се обърна и се прибра в крепостта. Джим остана отвън, наслаждавайки се на хладния бриз. Даваше си сметка, че това е един от последните му спокойни моменти за много време напред.