Пое дълбоко дъх и разтърси глава, за да се отърве от досадните мисли, после неволно се засмя на мисълта колко добре познава Крийган своето протеже.
— Защо не можете вие да идете? — попита Пъг.
— Двамата с брат ми не се радваме на особено благоразположение сред своите сънародници — призна Ларомендис и се облегна в креслото пред бюрото на Пъг. В другото кресло трябваше да седи брат му, но Гуламендис бе с Амиранта, изучаваха книгата с демоничните тайни. — За да го разбереш, трябва да познаваш малко по-добре нашата история.
— Знам някои неща — отвърна Пъг. — От Томас.
Ларомендис кимна.
— Да, спомените му от валхеру, Властелините на дракони… — На лицето на елфа се изписа угрижено изражение. — Има много неща, които все още не мога да разбера, и това чудо е едно от тях, но той помни само каквото е видяло едно същество. Само една гледна точка.
Пъг му кимна да продължи.
— Ще ти спестя дългата история на нашите борби и ще кажа само, че в апогея на развитието си таределите са били много по-величави от което и да било племе елфи на Мидкемия. Пъг, ние сме властвали над десетки светове. Но тази промяна в нас е дошла с определена цена — арогантността. Малцина мои сънародници биха го признали, но след като прекарах известно време в скитане из този свят… — Той си пое дъх и поклати глава. — Преди да се върна на Андкардия с вестта, че съм открил Мидкемия, се наложи да убия един клирик от вашата раса. Залових го и след като измъкнах информацията, която ми бе нужна, го премахнах, за да не знае никой, че съм идвал тук. Пътници, които случайно наближават Е’бар, също биват убити. Зная, че лорд-регентът е наредил да се извършват набези срещу ферми и села в Свободните градове и това да става така, че вината да се стовари върху нашите братовчеди моределите.
— Много обезпокоителни новини — рече Пъг. — Защо ми ги казваш, след като знаеш, че така само ще настроиш сънародниците ми срещу вас?
— Защото и сред моите сънародници има такива, които не одобряват подобен начин на действие. Преди да се родя всички магични дейности — тези, с които се занимават вашите свещеници, магьосници и делители — са били независими от органите на властта. Твоят приятел Томас е в брачен съюз с жена, която за нас е в пряка връзка с нашите корени, с елфите, които са отгледали и засадили свещените горички, наричани от моите сънародници Звездите. Но истинската власт за моите сънародници винаги е била в ръцете на Регентския събор и Кръга на светлината. Когато моите предци за пръв път се срещнали с демоните, Регентският събор създал закон, според който всички членове на Кръга на светлината трябва да се подчинят на властта му или ще бъдат подложени на сурови наказания, като затвор или смърт, като второто е било много по-често.
— Каква е причината за това?
— Власт. В най-чистия й вид. По правило регентът няма право да приема титлата крал, вероятно защото сред таределите винаги е витаела слабата надежда някой ден да се върнат тук и да заживеят на този свят. — Ларомендис въздъхна и поклати глава със съжаление. — Не очаквахме този свят да е такъв. Представяхме си го в руини, или може би в много по-първично състояние, под властта на други елфи, които се смятат за негови законни господари. Дори смятахме, че не е изключено да срещнем тук валхеру, и бяхме готови да воюваме с тях за нашата свобода. В края на краищата ние сме претърпели сериозно развитие. Пъг, виждал си елфите от вашия свят и знаеш, че ние сме по-едри, по-силни и по-бързи от тях — и много по-безскрупулни. Нашите магьоснически умения са по-напредничави от тези на Тъкачите на заклинания от Елвандар. Накратко, регентът не желае съюзници, той иска поданици. И едва ли ще се вслуша в моето мнение по въпроса.
— Ти си член на Кръга?
— Донякъде. С брат ми сме много по-млади от другите участници. Аз бях член не повече от десет години, а Гуламендис така и не влезе в Кръга — на Укротителите на демони не се гледа с добро око дори сред най-широко скроените ни сънародници.
— Амиранта трябва да търпи сходно отношение — рече Пъг. — Или, може би трябва да кажа, липса на правилна оценка.
— Той е първият човек, когото моят брат харесва — призна Ларомендис. — Това е доста забележително. Както вече казах, ние сме арогантен народ. — Въздъхна и продължи: — Пъг, не ме е грижа особено за твоята раса, но не се отнасям към вас с отвращение. Всъщност, ако трябва да съм откровен докрай, не съм привързан към никого, освен към моя брат. Може би това се дължи на ранните ни години и възпитанието ни, но се отнасяме по същия начин и към елфските раси на Мидкемия. Но да се върнем на първоначалната тема: смятам, че всеки, когото избереш за разговор с регента, ще срещне затруднения. — Той присви очи. — Единственият човек, който би могъл да го накара да се замисли над евентуално съюзничество, е лорд Томас.